Ерата на Тръмп

Ето ни днес, след един ден който за много хора беше невъзможен само допреди година. Денят, в който Доналд Тръмп се закле като президент на САЩ. За много 'прогресивни' хора това е като денят на Страшния Съд - тяхния най-голям кошмар, облечен във властта на най-могъщия човек на планетата.

Няма да коментирам доколко да си 'прогресивен' е полезно за света. Последните 15 години показаха. (казвам 15 години, защото трагедията на финансовата криза от 2008 се готвеше много преди това, а именно тя е причината за всичко което се случва днес).

Та значи, още не са минали и 5 часа от заклеването на Тръмп, а медиите вече гъмжат от коментари. Много от тях - злостни, разбира се. Веднага сравниха броят на хората, присъствали на церемонията, с броят на хората, присъствали на заклеването на Обама преди 8 години. Разликата е, разбира се - фрапираща, което не е никак чудно. Барак Обама е един от най-добрите оратори, които съм чувал, а пацифистичните му предизборни идеи не биха се харесали единствено на Торкемада и Хитлер. Само че страхотната популярност на отишлия си президент не му попречи по-късно да направи много неща, които някои биха нарекли 'глупости', а други - 'трагедии'. Тази популярност, освен това, някак не успя да избере кандидата който той изрично подкрепи.

В интернет веднага се появиха коментари за прическата на Тръмп.

Прическата.

И, разбира се, анализира се речта на Тръмп. Колко приличала на речите, които произнасял по време на предизборната си кампания.

Би било странно (меко казано) Тръмп да каже едно по време на кампанията, и друго - по време на тази реч. Някои избиратели може да се почувстват предадени. Един вид.

Колко 'популистка' била речта.

Просто обожавам тая дума - 'популизъм'. Пълна с негативни конотации, без директно да доказва или обяснява каквото и да било. Тоя бил 'популист', не гласувайте за него. Оня бил 'популист' - ще съсипе държавата! Явно не може да се обещава нищо, което би се харесало на обикновените хора. Като работа, спокойствие и сигурност.

Ама чакайте! Какво лошо има в това човекът да обещае да намери работа на американците? Нееееее, това е долен 'популизъм'! Обеща да съживи инфраструктурата на страната - пак 'популизъм'. Явно трябва да се говори само за икономиката, растежа на БВП, световното положение, ИЗИЛ, Русия, Путин, Хакери, и опасността от десния популизъм. Иначе си 'популист'. И не само в САЩ. ами също така във Франция, Италия, Германия, Англия и повечето други европейски страни.

По странна случайност, това са същите страни в които напоследък нео-либералния естаблишмънт търпи изборно поражение сред изборно поражение. По още по-странна случайност, именно сега стана ясна невероятната заплаха, която Русия и Путин представляват за световния ред, и как целия Западен свят трябва да се обедини и да им се противопостави. Е, животът е пълен със случайности.

Но да се върнем на Тръмп. Президентът, който започва управлението си с един от най-ниските рейтинги на новоизбран президент. Всички очакват от него да се провали с гръм и трясък, и някои даже вече му точат ножа. (Пак по странна случайност, същото се случи и с Дилма Русеф в Бразилия - започнаха да и точат ножа от деня, в който се закле преди две години и нещо).

Обама, с един от най-високите рейтинги, беше награден с Нобелова награда за мир няколко месеца след встъпването си в длъжност, на базата не на друго, а на предизборните му обещания. По тази логика следва Тръмп да получи Нобелова награда за икономика, тъй като предизборно обеща да съживи икономиката на САЩ (явно тя още има нужда от съживяване).

Да, ама не - както казваше Петко Бочаров. Обещанията са си обещания. Обама не успя да изпълни нито едно, НИТО ЕДНО от обещанията, които му донесоха наградата. Вместо това той успя дефакто да започне още една война (без да е спирал другите две), и да доведе отношенията с Русия до прага на войната. Страхотно постижение за лауреат на Нобелова награда за мир. Вместо това той успя горе-долу да дръпне американската икономика от ръба на пропастта, с цената на масирано печатане на пари, и да започне една силно необходима (макар и непълна, както се оказва) реформа на американското здравеопазване - едно от най - несправедливите на цялата планета.  

Силно се съмнявам че Тръмп ще успее да изпълни и една десета от икономическите си обещания, по простата причина че половината американско БВП, съставено от могъщия корпоративен сектор на страната, ще му се противопостави. Дори президентът на САЩ няма да може да се справи с мултинационалните корпорации.

В същото време също толкова дълбоко се съмнявам, че Тръмп ще изпълни която и да било от извънземните заплахи, които накараха либералите по света да го обявят за Враг номер Две (Едно винаги е Путин). Просто защото много от тези обещания ще изискват съдействие от инидивуалните Щати, които той няма да получи. Най-много наистина да построи стена по границата с Мексико.

От друга страна, би било изключително, ако той успее да изпълни нещо, което нито един друг американски президент не е обещавал (доколкото знам):

"We do not seek to impose our way of life on anyone, but rather to let it shine as an example for everyone to follow."

'Няма да налагаме нашият начин на живот на никого, вместо това ще блестим по начин, който останалите да искат да последват.'

Така, както хората от Източна Европа поискаха да последват блясъка на западните демокрации в последните години на комунизма. Все си мисля, че ако САЩ не бяха започнали да налагат демокрация по четирите краища на света, Тръмп никога не би станал президент.

Та значи, като се разсее димът, може би най-важното което Доналд Тръмп ще може да направи, е да възстанови отношенията с Русия до някаква степен на нормалност. Подозирам че дори това ще му е трудно, тъй като собствената му партия е съставена от хора като Джон Маккейн - Бащата на Идеологическата Водородна Бомба. Все пак, ако Тръмп успее да постигне най-после съгласие за ситуацията в Сирия, и успее да озапти полуделите украинци, това ще е успех. А руските санкции да си седят - да се радват либералите, че на Путин се отстоява идеологически отпор, и че голямото комунистическо, опа извинете, руско зло се загражда немедленно с танкове и ракети.

За другото - каквото сабя покаже. Както ни показаха осемте години на Обама, няма смисъл да се пениш преди да знаеш какво ще се случи.

Само се надявам някои хора по света да не се паникьосат окончателно, и да не почнат пак с активните мероприятия. Защото говорим за двете най-големи ядрени сили на планетата - едно 'погрешно' изстрелване в края на краищата никога не е изключено, особено когато на горепосочените хора фантазията им се развива все-повече. 

O verdadeiro milagre de Natal

Hoje,dia 20 de dezembro de 2016, presenciei dois milagres.

O primeiro foi a unificação da classe musical. Normalmente, músicos cuidam cada um de si mesmo - não sei porque, já que tocar juntos é o fundamento da música, e deveria promover naturalmente um espírito de colaboração. Talvez, depois de décadas (séculos, podemos dizer) de música clássica sendo simplesmente um ornamento interessante da cultura ocidental (em vez de uma parte fundamental dela!), a gente já perdeu qualquer esperança de que podemos alcançar um patamar mais importante na sociedade. Ou talvez a razão seja a maldita competição que o sistema impôs entre nós - como se a música fosse um esporte, para comparar tempos de corrida ou alturas de pulo.

O fato é que músicos normalmente ficam na sua e não costumam se mobilizar muito quando chegar a hora das demissões. Alguns vão à justiça depois, exigindo umas recompensas a mais pela sua demissão. Como se o fato de receber X em vez de Y depois de demitido vai melhorar a sua situação, que é - desempregado. Sem sustento. E tudo isso porque um político em algum gabinete deu uma canetada para diminuir a verba do seu corpo docente ou corpo artístico.

Só que essa vez não era só diminuição da verba - era extinção total. Para salvar alguns milhões de reais, a Secretaria da Cultura iria simplesmente destruir um das maiores e mais importantes orquestras da America Latina - a Banda Sinfônica do Estado de São Paulo.

E foi aí que o milagre aconteceu. Quando a notícia se espalhou pela mídia social, a Banda recebeu o apoio quase unânime dos colegas músicos de todo lado - de bandas regionais a maestros estrangeiros, incluindo músicos de vários orquestras (inclusive a OSESP - a maior orquestra do Brasil!), a pessoas que não tinham nada a ver com a música. No concerto improvisado de hoje, na Assembléia Legislativa, vieram músicos e alunos do estado inteiro, com o único objetivo de apoiar a Banda na sua luta por sobrevivência. E essa demonstração de união conseguiu emocionar todo mundo, inclusive os deputados estaduais.

O segundo milagre foi um outro tipo de unificação, talvez ainda mais impressionante, dada a situação política no país. Alguns deputados estaduais, dos mais diversos partidos, representando espectros políticos diametralmente opostos, reconheceram a importância da cultura, deixaram ao lado suas diferenças ideológicas e partidárias, e se uniram ao redor da salvação da Banda Sinfônica. Em uma demonstração impressionante de vontade e força em poucas horas eles conseguiram montar e aprovar uma medida, destinando recursos extraordinários para manutenção deste patrimônio cultural do Estado de São Paulo.

Eles lembraram que a cultura de um país é a essência deste país. Nenhuma grande civilização, hoje em existência, ou nos séculos passados, conseguiu deixar marcas douradoras na história sem desenvolver e manter uma cultura forte e marcante. Em muitos exemplos, depois de cair militarmente, essas civilizações deixaram uma cultura tão forte que influenciaram aqueles que os sucederam.

Manter o legado cultural de um país fica ainda mais difícil em tempos de crise. Na hora de perder o emprego, poucas pessoas se lembram da música, das artes plásticas ou da dramaturgia. É só depois que eles vão sentir falta da orquestra que sempre assistiam aos domingos, ou da galeria onde passeavam às vezes para ver obras maravilhosas. Só depois eles vão lamentar aquelas experiências que elevavam o espírito acima dos problemas do dia-a-dia.

É justo nesses tempos, quando tem menos recursos sobrando na economia em geral, quando a política precisa defender a cultura. Porque a cultura, junto com a educação, forma o futuro de um país. Hoje em dia é fácil adquirir conhecimentos - existe o Internet, e lá dentro dá para achar quase todas informações que existem no mundo, mas é a cultura da pessoa que determina como são usados esses conhecimentos: se eles serão usados para o bem de todos, da sociedade e do país em geral, assim ajudando o progresso, ou se serão desperdiçados para o bem (ou às vezes, o mal) próprio.

Hoje a minha esperança na humanidade foi renovada. 

Американско предизборно шоу на ужаса

Бог ми е свидетел че съм виждал доста политически циркове. Бидейки родом от България (страната на Царя на осемстотинте дни, страната на Жорж 'Не ме гледай тъпо' и на Бат Бойко), и живеещ в Бразилия (където в Конгреса без капка свян се подвизават осъдени и търсени от Интерпол, предизборните клипчета са в ритъм на самба или пък включват сцени от 'Замръзналото кралство', а на предишните избори пак в Конгреса успя да влезе един професионален шут), смея да кажа че познавам всякакви видове 'политици'. Преживял съм Виденовата зима, преживял съм Падението Костово, а сега наскоро преживях и еди особено болезнен импийчмънт тук в Бразилия - процес по време на който многократно предизвикваха интелигентността на горките гласоподаватели и от двете страни на барикадата. Абе хора, може ли когато се гласува импийчмънта в Долната Камара да им трябват 6 - 7 часа, така че всеки от петстотинте и малко депутати да призове като свидетел я Бог, я семейство, я съседи и приятели? Вместо да изложи причините за гласа си?

Също така смея да кажа че съм поне основно запознат с невероятната глупост известна като Брекзит, с Мари льо Пен и новата генерация европейски националисти. Та дори и с 'президент' Петро Порошенко, който беше обещал да си продаде бизнеса и да преживява от президентска заплата, ама май е позабравил.  

Но такова животно като Американски избори '16 не бях виждал.

Такива кандидати като Дъ Доналд и Хилърейтъра не бях виждал.

Тези хора и самия процес който ги доведе до това да спорят за най-високия пост в световната политика направо ме карат (за пореден път) да се съмнявам въобще доколко работи демокрацията.

Кандидатите

В един критичен момент в световната история 'най - зрялата' демокрация в света успя да произведе двама кандидати, които меко казано предизвикват повдигане на вежди. Дайте да видим:

Доналд Тръмп - милиардер, бизнесмен, шоумен, известен с това че дълги години е 'уволнявал' участниците в своето шоу имитиращо истински работен процес в типична компания. Ако Тръмп беше българин сигурно щеше да се казва Делян Пеевски. Така де, вижте го само - отвратително нагъл тип, който не се притеснява ни най - малко от съмнителните си бизнес практики (наскоро Тръмп призна че дълги години е укривал данъци), и се опитва да вземе активно участие в политическия живот. Добре, да признаем че изглежда доста по - добре от Свинян, и има чар. Поне докато не си отвори устата - в момента в който се заслушаш какво точно казва Тръмп, от безсрамните обиди които ръси срещу най - различни раси, нации, че и цели полове, та до глупавия начин по който се омотава в собствените си безмислици.

Хилъри Клинтън - олицетворението на американския политически апаратчик. Една безлична жена която обаче е тренирана от най - добрите ПиАр специалисти; една наследница на политическа династия която има връзки навсякъде по висшите ешелони както на властта, така и на бизнеса. Хилъри винаги казва правилните неща; никога не обижда директно, никога не жестикулира погрешно, никога не демонстрира каквато и да е емоция която да е естествена. Ако Тръмп има чар, който те залъгва за няколко секунди, то Хилъри прави впечатление на компютърна анимация, но без талантливия актьор зад сцената, който ѝ придава живот. В крайна сметка говорим за жената която в пряк текст е казала, че човек трябва да говори едно пред микрофоните, и съвсем друго зад закрити врати, с хората които имат значение. Видите ли, Линкълн бил правел така. Тоест, няма съмнение че в момента в който Клинтън се изкачи на най - отговорния пост в света (мисля че вече няма съмнение кой ще спечели изборите), кукловодите зад сцената ще ръководят цялото шоу.

При Обама поне имаше някакви напъни на самостоятелност. Доста бързо потушени, но ги имаше.   

Процесът

Самият процес с който бяха избрани двамата кандидати на двете най - големи (разбирай - единствени) политически партии в Съединените Щати е повече от съмнителен. Първичните избори при двете партии имат различни правила, но резултатите се виждат с невъоръжено око.

Тръмп си беше Тръмп още когато се появи на сцената преди година и нещо, и фактът, че републиканските големци не успяха да спрат победният му ход към номинацията осъжда по унищожителен начин не друг, а републиканските избиратели. Вижте, не искам да обиждам, но хора, които ръкопляскат на охарактеризирането на цяла една нация (мексиканската) като 'изнасилвачи', хора, които са готови да забранят влизането на представителите на цяла една религия на територията на Щатите - това не са хора с които бих искал да контактувам. Уви, тези хора избраха Тръмп за своя кандидат.

В интерес на почтеността трябва да отбележим че републикансите 'големци' не се решиха да използват разни извънредни средства за да лишат Тръмп от номинацията, която му се полагаше по правото на изборния процес. Не че не опитаха. Точка за демокрацията.

За съжаление същото не може да се каже за другата половина от футболното поле. Демократите още от самото начало бяха нарочили Хилъри за своя кандидат - това стана пределно ясно както от поведението на медиите, така и от изявленията на демократските 'големци'. Само че се появи неочакван проблем - Бърни Сандърс, който за нула време направи това което никой не смяташе за възможно: с минимални средства и практически никаква подкрепа  от каквито и да било влиятелни личности в политическата сфера се превърна в заплаха за Клинтън. Там където Хилъри говореше заучени клишета Бърни засягаше истински вазни теми; там където Хилъри очевадно се държеше като богоизбрана, Бърни се представяше като човек от народа в най - добрия смисъл на думата. Може би пък на избирателите демократи най - после им беше писнало от президенти които се държат по - агресивно от републиканци; които не правят нищо за обикновения американец и които събират милиони в дарения още по времето на първичните избори.  Бърни Сандърс предложи алтернативна политическа платформа в която имаше смисъл, платформа която намирисваше на коренна промяна - не само в американската външна политика, но и в американското общество.

Само че политическото статукво в тази партия има много оръжия в арсенала си, включително и нещо което може да се оприличи на атомна бомба - Суперделегатите, хора които демократите големци лично са избрали по критерии които не са публично достояние. Те не са обвързани по никакъв начин с обикновения избирател, и следователно могат напълно да прененбрегнат резултатите от първичните избори по време на решителната конвенция която избира официалния кандидат на партията. А още от самото начало на избирателния процес стана ясно че смазващо мнозинство от тези Суперделегати подкрепят Клинтън. Това, и някои интересни шашми в някои ключови щати осигуриха необходимото мнозинство на Килъри, така че тя килна амбициите на Бърни, който в интерес на демократичното единство се обяви в нейна подкрепа и оттегли кандидатурата си на конвенцията. Толкова за драматичната промяна на която се надяваха не малко американци; промяна, която още Обама беше обещал. Точка за статуквото. 

Кампанията

И ето че стигаме до кампанията. Трябва да признаем, че дори в по - добри години американската политическа кампания е само малко по - различна от медийно шоу. Така де, какво значение всъщност има за обикновения избирател какво смятат кандидатите за аборта или за легализирането на марихуаната? А пък важни въпроси като икономиката и външната политика обикновено се свеждат до убийствено общи приказки. Пък и всеки знае че каквото и да се обещава на екрана после едва ли ще се изпълни.

Само че този път дори тези обикновени разсейки отсъстват; дори общите приказки ги няма! Парадоксално е, че знаем повече за политическите платформи на двамата кандидати от изявления и дебати по време на първичните избори, а не от официалната кампания! Всъщност от момента в която тя започна, Хилъри и Тръмп са изключително заети да се замерят с лайна, а не да обсъждат политически идеи.

А, да - и да не забравяме руснаците. Може би трябва да напиша РУСНАЦИТЕ, защото в последно време Путин заплашва да стане по - важен в Америка дори от въпроса за аборта. Така де, доколкото знам дори по време на Студената война никой кандидат не е бил обвиняван че е агент на руснаците. Е, разбира се - за демократите е по - лесно да говорят за руснаците и за техните хакери, отколкото за информацията които тези хакери разкриха: маневрите на политическата машина на демократите срещу Бърни Сандърс; идеите за не - толкова - тайни намеси във войната в Сирия, речите на Хилъри пред банкерите от Уол Стрийт, разкриващи колко са близки; и най - вече - лобистките дейности на Фондацията Клинтън, която приема 'дарения' срещу въвеждането на дарителите във вътрешните политически кръгове на Вашингтон. В други страни това се счита за трафик на влияние и е подсъдимо.

Интересното е, че републиканците също избягват усърдно да говорят за тези неща. Може би по взаимно съгласие, защото и те ги вършат същите работи? (да си припомним не - толкова - тайните отношения на фамилията Буш с фамилията Бин Ладен....)

И ето как политическото шоу в Съединените Щати се превърна в политически цирк, достоен за България или Бразилия. За повече от година кампания никой дори не спомена феноменът 'Окупирай Уол Стрийт', феномен продължил с месеци, който се разпространи дори в Европа. А да не говорим че събитията в Бразилия започнаха до голяма степен като един по - насилствен вариант на същия феномен. Никой не говори за факта че Уол Стрийт продължава да прави каквото си иска, че бонусите продължават да растат, а прехвалените нови работни места обикновено са тип 'разносвач на пица', че американските компании изнасят все - повече процеси извън граница. О да - Сандърс говореше за тези неща, но медиите усърдно го окарикатуряваха като 'комунист' който нищо не разбира от финанси.

Малко също така се говореше за масовите бунтове на черни в най - различни области на Щатите. Да, Клинтън говори за това, но тя никога не стига до сърцевината на проблема - големи слоеве от американското общество стават все  по- маргинализирани. Не говорим само за черните, а също и за латиноси и други имигранти, а и вече за много бели без висше образование, чиито работни места бяха усърдно изнесени зад граница в последните 15 - 20 години. Да, Тръмп говори за това, но той смята че начинът да се обърне тенденцията е да се задължат компаниите да върнат производството насила в Щатите, и да им се свалят таксите! Някой да подушва магическо телепортиране  на Силиконовата долина в България или Сингапур в случай че той стане президент?

Накратко казано, докато шутовете забавляват тълпата, господарите май не забелязват че ребрата на зрителите започват да се броят (в преносен смисъл, разбира се - много добре знаем че средният американец е .... охранен), и че смехът им става все по - хриплив и насилствен. Не забелязват че много зрители вече не гледат шоуто, а ВИП трибуната, и че погледите им не са изпълнени с любов и благоговение както досега. 

Гласуването

Но стига толкова комунистическа пропаганда! Стига толкова Путинореч! Скоро ще дойде ред обикновения американец да упражни правото си на глас. Скоро той ще застане пред урната (или ще попълни формуляра изпратен по пощата), и ще трябва да 'зачеркне' едно от две полета. Две, защото едва ли някой се сеща за независимите кандидати - тях дори до официалните дебати не ги допускат (айде де, кой ще събере 15 % в проучване без нито една централна медия да му е обърнала внимание, да не говорим за дарители и т.н.). Ще потрепери ръката му,докато мисли за арабските терористи, които няма начин да не правят бомби в съседната къща, за мексиканските изнасилвачи, които сигурно дори в този момент минават с бодра крачка границата, за руските шпиони които в момента хакват урната, както и разбира се за геройската освободителна война в Сирия и Афганистан, за геройската борба срещу руските нашественици в Украйна и за необходимостта американски крак да стъпи на Марс през следващите две десетилетия.

Ще гласува пионката. Докато бомби падат в Йемен,

докато в Саудитска Арабия и Бахрейн обезглавяват поредния нещастник написал нещо срещу краля,

докато в Африка продължават да измират от глад,

докато в Европа социалното напрежение предизвикано от бежанци и националисти продължава да расте,

докато в целия 'развит' свят продължават да изобретяват безмислени джаджи, интернет игри и социални мрежи, а в същото време закриват театри и оркестри,

докато мултинационалните компании продължават да трупат богатство, а мултинационалните им служители се устремяват всекидневно към безмислените си работни места, доволни че все още имат работа.  

Ще гласува. За кого ли? Че то има ли значение? 

Algumas reflexões (um tanto longas) sobre a atual crise no Brasil

1. NÃO ACHO QUE O MAIOR PROBLEMA DO BRASIL SEJA A DILMA, NEM O PT. Eles são apenas o sintoma mais visível no momento. O problema mesmo é a corrupção endêmica no país. Assim, a saída da Dilma e do PT do poder só vai esconder o problema de novo. O Brasil não vai progredir de verdade até enfrentar a corrupção na sua totalidade, tanto nas organizações e estruturas governamentais como na sua própria cultura nacional.

2. POR QUE A CORRUPÇÃO É O VERDADEIRO PROBLEMA, E NÃO ESTE OU AQUELE PARTIDO? É simples:

- No nível mais baixo, a corrupção, por exemplo, na prefeitura ou no escritório de qualquer funcionário público (ou até privado!!!), significa que o cidadão comum sempre vai enfrentar problemas burocráticos, que só podem ser superados pagando algum tipo de suborno. Isso é, no mínimo, irritante. Os processos demoram demais, custam sua sanidade mental e, claro, mais dinheiro do que precisaria. Mas muito pior é o fato de que uma vez pagando suborno, o cidadão fica acostumado de fazer isso, pois "É assim que as coisas funcionam por aqui". Por outro lado, o funcionário fica acostumado a ACEITAR subornos e começa a achar que é o seu direito de receber subornos! Caso contrário, ele simplesmente não faz seu trabalho (que é pago a fazer!).

- No nível mais alto, o nível dos negócios e do governo, a corrupção impede o tempo todo o funcionamento da maquina pública. Projetos demoram uma eternidade para serem elaborados, licitações são fraudadas, obras já começadas são superfaturadas e demoram pra ser concluídas. Ao mesmo tempo, o custo de todo funcionamento da máquina pública (máquina esta que funciona com o NOSSO dinheiro!) aumenta enormemente, porque em todos os níveis os custos se elevam para encher as contas privadas ou dos funcionários públicos, ou das empresas privadas executando os projetos. Além disso, nem sempre as melhoras empresas são escolhidas para executar os trabalhos. Aliás, muitas vezes, são escolhidos incompetentes só porque são amigos do fulano ou beltrano, sem qualquer qualificação para o trabalho.

A gente sabe que isso é verdade, porque uma infinidade de exemplos nos cercam. A Copa do Mundo e os Jogos Olímpicos foram os casos recentes mais gritantes desse problema. Acho que não preciso dizer mais nada.

- Finalmente, é comprovado que a corrupção não está ligada a um único partido, porque problemas acontecem em absolutamente todos os estados, governados tanto pelo PT como pelo PSDB, etc. Caso contrário, seria muito evidente que as coisas acontecem em alguns estados, enquanto eles não acontecem em outros. Além disso, denúncias de corrupção surgem o tempo todo contra membros de todos os partidos. Até os que se denominam cristãos!

3. POR QUE A SAÍDA DA DILMA NÃO VAI RESOLVER O PROBLEMA? Não só porque ela não é o raiz dele, mas também porque a saída dela vai mascarar o problema, dando a impressão de certo 'progresso', mas permitindo que a próxima galera continue roubando sem o olho público na máquina estatal que temos agora. Aí vai demorar pelo menos mais uns 5-10 anos até que o povo acorde de novo e se dê conta de que a roubalheira continua.

4. COMO LIDAR COM A CORRUPÇÃO? Bem, essa é a pergunta mais importante! A corrupção, infelizmente, existe em todos os países - pasmem, não só no Brasil - só que vários outros países encontraram maneiras mais eficientes para combatê-la. Mas para começar, primeiro precisamos examinar onde exatamente se encontra a corrupção. É aqui que a coisa começa ficar feia mesmo, porque ela se encontra em QUASE TODOS OS LUGARES!

Existe uma simbiose bastante perversa entre a maquina pública e o empresariado, simbiose essa que permite o enriquecimento tanto de políticos como de empresários, tudo às custas do pobre coitado que está pagando os seus impostos. Os políticos dos quais dependem de contratos públicos só dão esses contratos às empresas que pagam subornos, ou são amigos dos mesmos. Por outro lado, as empresas estão sempre tentando de conseguir uma ''competitividade" melhor, pagando subornos aos políticos e recebendo contratos em vez de seus concorrentes. O que é pior é que todo mundo sabe como a coisa funciona e já vem preparado. Um empresário que se recusa a pagar propina coloca em risco a competitividade da sua empresa e muito provavelmente recebe pressão dos seus acionistas para fazer tudo o que é necessário para melhorar o lucro! E um funcionário que não quer aceitar propina é pressionado por seus colegas para evitar o risco de ter um anjo no meio dos demônios e prevenir eventuais denúncias.

Subindo a escada do poder, a gente chega não só no poder executivo, mas também no judiciário e legislativo. Existem tantos interesses particulares impulsionando os deputados e senadores a votarem nessa ou naquela proposta! E claro, sempre é bom ter um juiz amigo como defesa num momento de necessidade...

Mas o problema mais grave de todos é que na psicologia brasileira não tem nada de errado roubar do estado ou "dar um jeitinho". Ao contrário, às vezes é considerado até bacana e sinal de esperteza! "Afinal de contas, esse governo nunca fez nada de bom por mim, por que então eu preciso me preocupar com o bem do estado (ou do povo)?".

Isso é um exemplo sinistro do maior perigo na sistema capitalista: a tendência de escolher o ganho pessoal de hoje em vez de fazer a coisa certa para que todos terem ganho no longo prazo (seja daqui a dez anos ou na próxima geração). Afinal, quando um funcionário aceita suborno, ele está prejudicando o interesse de todos; ele impede o avanço do país como todo (mesmo que seja uma coisa pequena, trivial! Some as coisas triviais em números suficientes e você terá um estrago de tamanho gigantesco!) .

Como consequência, o funcionário se enriquece, provavelmente assegurando o seu próprio futuro e o futuro da sua família. Só que ele também assegura que daqui a vinte anos a situação do país como todo permanecerá ruim! Ele assegura que a pobreza continue, que a baixa moralidade continue a reinar como tem acontecido até agora! Que continuará tendo assaltos nos semáforos, sequestros relâmpagos; que o transporte público continuará deficiente, que a saúde e a educação continuarão precárias... Esse funcionário que assegurou o próprio futuro não entende que daqui a dez anos pode ser o filho dele morto com um tiro na cabeça durante o assalto no semáforo! Que pode ser o neto dele que sequestraram na frente da escola privada! NÃO ADIANTA VOCÊ SER FELIZ QUANDO VOCÊ VIVE EM MEIO À TANTA MISÉRIA!  Somos uma comunidade. O bem-estar de cada um e de cada família depende do bem-estar de todos.

O que fazer, então? O problema é que não há um caminho fácil e claro para combater a corrupção. Mas você pode começar ensinando os seus filhos que não devem aceitar ou oferecer propina em qualquer situação. O caminho para uma mudança geral começa com você mesmo, por mais inútil ou ineficaz isso pareça.

Claro, só isso não vai adiantar.  Sempre vai ter gente esperta que quer se aproveitar da ingenuidade e honestidade dos outros. Sinceramente, quando eu vejo o comportamento dos ilustres senadores e deputados, eu me pergunto como eles ainda não estão todos na cadeia????? Acham que nos todos somos bobos? Aparentemente, sim.

Infelizmente, por bem ou por mal, o sistema democrático permite que pessoas más sejam escolhidas para exercerem cargos dos quais eles não são dignos. Existem vários exemplos de pessoas comprovadamente corruptas que continuam em cargos públicos, que continuem a salvo de investigação só porque conseguiram se reeleger! Pessoas que, sem a mínima vergonha, continuam rindo da nossa cara, sabendo que são invulneráveis! E enquanto as leis no Brasil continuem a permitir a impunidade, o país nunca sairá do pântano da corrupção.

É por isso que os atuais acontecimentos no país pra mim são um sinal ótimo. A prisão do senador Delcídio Amaral abre um precedente que pode fazer todas as canalhas em Brasília pensarem dez vezes antes de aceitar o próximo suborno. A investigação tanto de políticos dos mais altos escalões do poder como dos principais empresários do país dá a esperança que finalmente se esgotou a paciência do povo, que finalmente ficou inaceitável que alguns permanecessem invulneráveis, mesmo roubando bilhões, enquanto outros vão para a cadeia por causa de uma declaração de imposto de renda com problemas.

Mas a pressão tem que continuar. O povo brasileiro precisa entender que é do seu próprio interesse de pressionar os políticos a aceitar leis mais rigorosas, que os protegem menos, em nome do bem do país como todo; que é necessário acabar com a corrupção na cabeça do monstro primeiro, no nível alto, antes de descer aos poucos e prender todos os espertinhos locais que acham que ser funcionário público é sinônimo de privilégios e oportunidade de enriquecimento.

Assim, em vez de pedir a saída da Dilma no atual momento, seria muito mais eficiente usar a indignação publica para pressionar o Congresso nacional a aceitar reformas políticas. Reformas que, alias, vem sendo propostas, mas de repente perderam fôlego perto do show do impeachment. Talvez alguém tenha mesmo interesse que os holofotes fiquem sobre a presidenta, e não sobre os políticos em geral?  Caros amigos, de que adianta a saída de uma presidenta fraca quando os próximos políticos não mudarão nada???

Acima de tudo, é preciso entender que não podemos mais, como povo, achar que o "jeitinho brasileiro" é uma coisa superbacana, que dá o direito de você burlar a lei a qualquer momento, pagando a quem precisa. Ser civilizado tem o seu preço, e não podemos mais escapar disso.

Is Classical music obsolete?

Amid a grave financial crisis in Europe, and to a degree - in the US, the arts are undeniably faring quite bad. It is, of course, no news for us art professionals that whenever there is lack of cash in public space, the first branch of life to suffer is exactly culture. You can't ask an unemployed person to spend $50 for a concert when he is concerned he can't pay his bills this month.

But in the present crisis there are some different ideas running around - ideas that high arts, and more specifically, classical music - are obsolete. A thing of the past. A thing of an elitist, capricious class that has nothing better to do than attend pointless shows without real social value. Or rather (because what the elite does usually is no concern of the public - on the contrary, they try to emulate it!) -that public money is squandered on supporting the arts when they should be used for healthcare, education, etc. While this may be a valid point, I think the time has come to discuss seriously not only the value, but also the future of the high arts, and more specifically - classical music. I will concentrate on music, simply because I'm a musician. Still, I argue that the same points are valid for things such as ballet, painting and plastic arts that go beyond simple decorative functions.

THE VALUE OF CLASSICAL MUSIC

In my opinion, the development of classical music is one of the greatest achievements of Western civilization. To me it is no less valuable than the development of classical economics, human rights concepts and general education. Why? Because classical music has the power to change behavior (for the better), to elevate a human spirit above the everyday drudgery and make a human being think of concepts beyond eating, drinking and making sex. Myself, I've never seen a person that willingly goes to classical music concerts to later engage in violent or anti-social behavior. We have the shining example of Venezuela - a whole country that has proven how classical music may reeducate poor and violent citizens! Prove me wrong, but I think the inherent indirect educational value of music is being vastly underestimated in our society.

The development of classical music is the result of both the technological and social development in Western Europe during the Renaissance, and the subsequent Industrial Revolution periods. On one side, we had a nascent middle class (the so-called bourgeoisie), accumulating wealth to rival the aristocratic class, and gradually acquiring taste for the same things the aristocrats liked - such as high arts. On the other hand, we had a rapid technological development that made possible the spread of written sheet music, which in turn led to the creation of the notation system and the possibility to go beyond simple improvisation in music. The advent of polyphony during the Baroque period was an unprecedented invention which didn't exist in the music of any other part of the world! It gave western composers an incredible range of creative possibilities, which geniuses like Bach and Handel used to  start creating wonders. The subsequent development of classical harmony sealed the path of classical music, and allowed its growth into what we know and cherish today.

Another unique contribution of Western classical music is the concept of a symphonic orchestra - a large group of musicians, trained and able to play the most sophisticated musical works this world has seen! There are no other examples of musical groups from any other part of the world capable of the precision, synchronization and coloring a symphonic orchestra (and its derivatives) produce!

I think there is one fact that proves the intrinsic value of Western classical music, and that is the fact that almost every civilization that has come into contact with ours has eagerly accepted the concepts of classical music, and used it to enrich their own national music. Someone might argue that this is simply the weaker emulating the cultural achievements of the stronger, but I will point out that it is not always the case that 'conquerors' impose their culture on 'conquered' people - the examples of Rome accepting Hellenic culture, and the Barbarians accepting the culture of conquered Rome prove this. It is not that a dominant force imposes their culture on the dominated, but rather that a strong culture imposes itself upon a weaker one, regardless of its position in the relative power structure of the day.

THE PRESENT OF CLASSICAL MUSIC

We live nowadays in a cruel world - arguably much more cruel than the world we knew just 50 years ago. And I don't mean only the many wars and 'conflicts' that are smoldering around the globe! I mean the inexorable, heartless and machine-like march of market-driven capitalism. While on one hand this system may offer faster ways to develop production and technological innovation, on the other hand it also destroys effectively all high art!

I sincerely rue the day in which some economic 'genius' decided to treat music, theater and the other arts as 'commodities' to be sold on the market! Thus the commercial logic trumps the artistic value, and we see the propagation of mediocre, easy-to-swallow musical 'shows' aimed solely at diverting the listener! Simply because the majority of listeners nowadays prefer not to think, they want simply to be entertained. Where is the bold experimentation of the 20th century? Where is the truly great music? The one that is capable of making even the most bored person cry, or laugh, or exult? Orchestras and musicians are reluctant to perform it, because it is too 'difficult to understand'! Instead, we see mega-shows of pop stars, each one costing hundreds of thousands, maybe even millions of dollars. We see them advertised everywhere! From the myriad types of media we have today, we hear the same pop music, boring and repetitive. Even governments prefer giving money for such shows, instead of supporting classical music! Because it will attract more people, and more people mean not only more money for the organizer of the show, but also more visibility for the politicians that sponsored it! This is the first great problem with our society - that we try to insert everything in the world within the economic logic. But life has no economic logic. Culture, as a mirror of life - neither. 

Don't get me wrong - I'm not against pop, or 'mainstream' music. What we know today as 'pop' has always existed. In fact, it existed before classical music, and it will always continue to exist, because it is something necessary, something that provides easy and accessible entertainment that may lift your spirit immediately. The problem with it is that on one hand it becomes boring with time, and on the other hand it lacks any educational value whatsoever. Ever wondered why old people are more prone to listening classical music than young ones? It's not only because of the generations problem - it is because more experienced people get bored when hearing the same music over and over again. But the very fact that this type of music is so easily understood and enjoyed means that it doesn't actually need advertisement, or support! It can support itself, via the beloved market principle of economists! What really needs support, is this sort of music which requires time and experience for most people to understand, and enjoy. Classical music.

And we've seen for many years such support in Western Europe (and to a far lesser extent, in the US). There are whole countries, like Germany, which have made supporting classical music a national policy! Unfortunately, as market economics advance inexorably in politics, and as the present financial crisis continues to sap the developed world's resources, state support for art is slowly declining, redirected to fields of more immediate benefit. Of course, money for arts may come from other, private sources - but it rarely does! And here comes the second great problem with our present society - we have failed to maintain the level of interest high art should occupy in rich people's lives!

It is very clear to me that our present society is divided along class lines, much as it was more than 200 years ago. But while in the Renaissance and Baroque there was a class-bred interest to high art among the aristocracy, while it was considered at the time quite indispensable for a rich person to be also a patron of the arts, today this isn't the case today! We keep seeing rich people spending their money on almost everything but the arts, and no one seems to feel this is a problem. Well, it is - because high art is the heart of culture, and culture is the defining feature of every civilization! Thus, by abandoning art, Western civilization is abandoning one of the very defining features that allowed it to rise to its present glory! Who would've remembered Greek civilization today if it wasn't for their architects, plastic artists, for their philosophers and musicians? I claim that it was them that defined Greek democracy, not the other way around! Thus, we may also claim that it was the western civilizations' philosophers and thinkers, their writers and musicians that defined its present values. And not the capitalists, which in fact tried everything possible to dodge any higher values in their business activities! You doubt that? Remember slavery in the US? Remember children and women laboring in factories all over Western Europe in the 18th and 19th centuries? For that matter, remember how every single colonial nation from Europe didn't have the least qualms about exterminating the native population in their colonies, and then plundering their riches?

And what do we do to preserve and promote art today? Nothing! We wallow in the mediocrity our media is spewing everywhere, as if our grandchildren will be highly interested in knowing what dress Katy Perry wore at the MTV Music Awards, or what Paris Hilton tweeted after coming out of the hospital for the n-th  time... We celebrate artists whose greatest achievement was to copy well somebody else, we glorify models whom nature gave perfect bodies, we deify sports players who race against the drug-detecting agencies... Are those things the achievements we'd like to be remembered with after 500 years???

By abandoning art, we risk abandoning the very values that define our civilization!

THE FUTURE OF CLASSICAL MUSIC

But enough whining - this won't save our art. Of course I'm not going to say that we, musicians, have no part in its decline. We've become too complacent, remembering the golden years of the 20th century, in which classical artists were celebrated as pop stars and toured the entire world; in which enlightened people from all classes would rush to the concert halls to hear the newest pieces. We remember the past and we refuse to let go, we refuse to continue on the path that made classical music eternal. What exactly is this path?

As I pointed out earlier, classical music hasn't always existed. It arose, as a direct consequence of several factors in Western civilization. It came to being as a blend of the pop music of the time, the sacred music practiced in Christian temples  and the music written for aristocratic courts. Classical music continued developing as a blend of these, up to the middle of the 20th century. And this ensured its great popularity - despite its complexity, despite its seemingly inaccessible structure, most people could hear something they would like into every great piece, from the very first hearing. And in subsequent hearings, they would go along to discover more and more, as they get to know the piece.

Unfortunately, composers and musicians both became detached from real life. As professionalization of classical music progressed, we started thinking of ourselves as a sort of 'higher musician', a being for which pop music is something inferior, to be avoided. Every time I listen today a colleague of mine ranting against the current fashionable pop style, I am reminded of this fact. And this behavior is felt very acutely by other people - those who should be enjoying our music, are instead estranged by it! That is why they think classical music is a sort of elite thing, only to be looked at from afar, and maybe revered, but not enjoyed. Because we, the musicians, in our pride have made it an elite thing indeed.

Classical music needs to return to its roots. That means, it must blend again the best types of music of its time, INCLUDING popular music. If you take a tour in musical history, you'll discover that most of its masterpieces have many elements of music that was popular at the time. Look at the medieval dances, an integral part of most baroque pieces! Look at the waltz, embedded in most romantic music! Look at the jazz harmonies and rhythms, featured in many 20th century masterpieces! Why are we afraid today to embrace rock? To embrace R&B? And don't tell me these things only consist of a beat - so did the waltz! Why are we ashamed to play movie music in our concerts? Just because it is 'popular' doesn't mean that it is worthless! And yes, my Bulgarian colleagues, I DO find worth in chalga, just as Bach found worth in the gigue - a lively dance that sounded in every little village fest in England and France at the time! And I don't care about the words they put in these songs - words are very easily replaced. Music isn't.

My brother composers, stop trying to reach the stars and be the next Schoenberg! Invention in music has limited usefulness, and it must always happen towards an end, not for its own sake. Why don't you try to be the next Beethoven, instead? He needed to express more tumultuous emotions than the classicism allowed him at the time, and he ended up starting the Romanticism movement! Only when we have an accessible, interesting and valuable contemporary music, may we have any chance at reverting the horrible tendency that estranges the public from classical music. Only thus we may hope that our time will continue the tradition of one of the greatest achievements of Western civilization!  

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЕВРОПЕЕЦ

В един мой пост във Фейсбук веднага след трагедията в редакцията на Шарли Ебдо написах, че скоро ще открием какво наистина означават европейските ценности. Защото лесно е да издигаш идеи, да ги защитаваш високопарно и да мъмриш другите които не ги възприемат, когато ти самият не си ги подложил на изпитание. В годините след Втората Световна Война Европа формира своите ценности: свобода, демокрация, свобода на словото и израза, и най-вече - ТОЛЕРАНТНОСТ. Безумията на Хитлер и ужасите на Холокоста естествено бяха показали до какви крайности може да доведе нетърпимостта към другото, към различното, и следвоенна Европа пое достойният за уважение дълг да докаже че е способна да преодолее или приеме различията между десетките култури, които представлява, и да поеме към едно друго, мирно бъдеще.

Малко история

Само че в продължение на три десетилетия Европейския Съюз (или по-скоро идеята за Европейски съюз, защото самата организация като такава формално е сформирана чак през 1993 със споразумението от  Маастрихт) никога не беше поставян пред сериозно идеологическо изпитание. В годините на Студената война Желязната завеса ефективно пречеше на миграционния поток Изток - Запад, а серия от други проблеми значително ограничаваха имиграцията от други части на света. Така, с изключение на имиграция от бивши френски и британски колонии към съответно Франция и Великобритания, народите на Западна и част от Централна Европа, които образуваха тогавашния 'Европейски съюз' всъщност бяха едно практически затворено общество, споделящо култури които са съжителствали вече векове наред.

И ето че Желязната завеса падна... и настъпи нещо, което по принцип се определя като имигрантска вълна, но което днешните европейски националисти вероятно определят като 'Содом и Гомор'. Първо, самият Европейски съюз се разшири невероятно, включвайки останалата част от Централна и голяма част от Източна Европа; второ, различни политически фактори доведоха до сериозна емиграция от Близкия Изток и Северна Африка към Европа. И ето че изведнъж блажено- изолираните европейци бяха принудени да се разминават с цигани по улиците на Стокхолм, да ядат дюнери насред Октоберфеста в Мюнхен, да наблюдават строителството на джамии там където преди никога не се е чувала думата 'Аллах'...  

Реакцията не закъсня. В последните 10 години единствено глухите и безнадежно ограничените не са забелязали вълната на национализъм и анти-емигрантските настроения която заля Европа. Забрани за това и онова започнаха да се роят; закони ограничаващи имиграцията - също. Откровено националистически партии като Национален Фронт (Франция) и ЮКИП (Партия за Независимост на Великобритания) заеха сериозно място в политическия спектър не само в респективните си страни, но и в Европарламента. В последните седмици, дори преди Чарли Ебдо, в Германия се провеждат масови демонстрации срещу 'ислямизацията' на Европа. Какво точно означава това? Не противоречи ли то на тази ценност, която е осигурявала мирът в Европа в последните 50 години - толерантността?
И ето че си дойдохме на думата:

Какво точно означава да си европеец?

Да се придържаш към европейските ценности? Но какви точно са те? Много често когато разговарям с приятели и познати усещам, че като стане дума за Европа и ценности те по-скоро повтарят думите като магически заклинания, без всъщност да ги разбират. За тях да си европеец означава да се разхождаш насред Мюнхен през Октоберфеста и да пиеш бира; да се наслаждаваш на шедьоврите в Лувъра; да седиш по кафенетата във Венеция и Флоренция; да ходиш на опера в Берлин; да харесваш (или да твърдиш че харесваш) Бетовен и Моцарт и да купуваш Моцарткугелн; и да се възхищаваш (но не и да караш) колело в Амстердам. Същите тези хора се мръщят когато насред Октоберфеста освен вездесъщата миризма на наденички се промъкне миризмата на дюнер; псуват невъзпитаните туристи които ще ги прегазят в Лувъра; оплакват се от скъпотията във Флоренция и от безумните шофьори;  намират си извинения всеки път когато ги поканят на концерт с класическа музика...  скоро след това те започват да псуват евреите и циганите, да твърдят че комунистите и турците трябва да се избият до крак, и да се възхищават на просташкия език на Бойко Борисов. Пита се в задачката - разбрали ли са те какво е да си европеец, или чисто и просто се наслаждават на бляскавата външност на Европа, до момента в който нещо ги издразни?

Дойде време да направим един безпощаден анализ на основните европейски ценности и на начина по който те се разбират, тълкуват и прилагат.

ДЕМОКРАЦИЯ - правото народа да контролира как се управлява държавата в която живее. Това означава не само да спориш с комшията в кварталното кафене, не само да крещиш срещу телевизора по време на предизборните дебати, ами също така в изборния ден да си вдигнеш задника и да отидеш да гласуваш, каквото и да ти струва това. Пък ако ще и да пуснеш празна бюлетина! Защото човек, който не е упражнил изконното си право на глас, който не се е потрудил най-малкото да осъзнае че има избори, няма право после да се оплаква, че държавата не се управлява така както иска. Ако пък човекът е осъзнал, че никоя от партиите, които се явяват на изборите не представлява неговите интереси и виждания, то тогава идва моментът за граждански изяви като протести и манифестации. 

СВОБОДА - правото да правиш каквото пожелаеш, когато пожелаеш, и доколкото ТОВА НЕ ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ. Забележете, това е право на ВСИЧКИ, не само твое! И когато някой друг те помоли да спреш да правиш нещо, защото му пречиш, ти би трябвало да спреш, а не да му кажеш да ходи на майната си. Още по-добре, преди въобще да надуеш чалгата до дупка на отворени прозорци, би трябвало да се замислиш дали това би се харесало на всички наоколо. Запитвали ли сте се някога защо в Европа има улични музиканти само по централните площади? И защо тези улични музиканти никога не използват безумно силни колони?

От друга страна, правото на свобода означава че Ахмед има право да се разхожда по улицата с тюрбан, така както и ти се разхождаш с дънки. То означава че Раджиф може да проповядва хиндуизъм, доколкото това не пречи на хората, така както и ти проповядваш Библията. Не можеш да говориш за свобода и след това да забраняваш ползването на бурка на обществени места - това е силно противоречие което в крайна сметка ще избие някъде.

СВОБОДА НА СЛОВОТО - възможността да се изказваш без страх от последствия. За съжаление, именно това право бива поставяно на все по-големи изпитания напоследък. Нека да започнем с един куп съдебни дела, заведени срещу журналисти за клевета - къде с повод, къде без повод. Нека да продължим със систематичното изкупуване на медии от медийни магнати. Веднъж сменили собственика си, тези медии някак си променят гласа си... докато в един момент всички тези гласове започват да звучат еднакво. Пресен пример за това е поркитието на украинската криза, при което всички западни медии единодушно осъдиха Русия, и никой не си даде труда дори да разгледа руската гледна точка. И то при положение че сериозни западни политици, включително Хенри Кисинджър, изявиха несъгласие с разтръбените навсякъде виждания за причините за кризата и пътищата за нейното разрешаване. А единствената медия на Запад, която се опитва да представи различната гледна точка, Russia Today (RT) е обявена за подлога на Кремъл и дискредитирана по всякакъв начин. Даже разбирам, че има сериозни опити да я забранят във Великобритания, защото видите ли, тя била 'руска пропаганда'! Дайте тогава да забраним BBC, държавната британска телевизия/радио, защото е 'британска пропаганда'? И Deutsche Welle, защото е германска такава? Кой точно определя какво всъщност означава пропаганда? И не, фактът че една медия се финансира частно, а друга - държавно, не гарантира по никакъв начин нейната неутралност (или липса на такава). И трите горепосочени медии се финансират държавно, и по силата на тази логика са абсолютно едностранчиви. Само дето 'частните' CNN и NBC и прочее други американски медии са приели абсолютно същия тон като държавните BBC и DW - даже в много случаи BBC се явява по-безпристрастна от Fox News, например... 

И, разбира се, обратната ситуация съществува в Русия (но тя не ни интересува, защото в момента говорим за европейските ценности).
Отново - не можеш да говориш за свобода на словото, а след това да осъждаш и забраняваш 'руската пропаганда' - това също е противоречие, особено когато много западни медии могат да се обвинят в същата едностранчивост. 

Нека да продължим след това с новата Мека на комуникациите - социалните мрежи. Защо така се случва че в тези мрежи все се чуват силно един вид мнения, докато друг вид мнения едвам се чуват, или направо се премахват? Защо винаги се оказва че радикалните мнения (и от двете крайности) звучат със силата на концертна тонколона, а по-умерените едвам-едвам се промъкват тук-таме?

Защо в Европа, така както и в Щатите, започват да се промъкват все повече и повече 'табута'? Какво означава че е позволено на осмиваш Пророка, но не е позволено да осмиваш евреите, негрите, хомосексуалните? И най-важното - ЗАЩО не е позволено? Западния свят се опитва да бъде морален пример за свобода на словото на останалия свят, но когато подобни противоречия се промъкнат в системата ни, моралното ни право също се подронва - това не трябва да се позволява. Време е да преосмислим дали наистина Европа цени истинската свобода на словото, или всъщност цени собствената си гледна точка?

И накрая - държавната 'анти-терористична' политика, която по някаква причина все се насочва срещу личните комуникации на хората. Зачестяват случаите в САЩ, например, в които невинни хора биват арестувани по обвинения в тероризъм заради невинни реплики в чата на онлайн игра? В кой момент задължението на държавата да ни защитава от терористи преминава границата и се превръща в инструмент за подтисничество? Заслужава ли си да се откажем от основни свободи, само за да предотвратим атаки които могат да бъдат предотвратени по много други начини??? Нима така няма да се превърнем в това срещу което се борим? Не е ли време да преосмислим какъв пример предлагаме на света?

РАВЕНСТВО - когато всички са равни пред закона, независимо от тяхното обществено и материално положение. Само че нека не забравяме, че за да си равен пред закона, ти трябва добър адвокат. Какво става с тези, които не могат да си го позволят? Те отиват в затвора, докато други, за същите провинения, се разхождат на свобода, просто защото скъпо платения им адвокат е намерил вратичка в закона...  

Нека не забравяме също че съществува нещо, наречено расизъм. За много хора, особено в България, това е мъгляво понятие което е свързано най-вече с негрите в Щатите. Аз искам да ви поясня, драги приятели, че расизъм също така е да обвиниш циганин че те е ограбил, само защото той се е приближил до теб в трамвая. Расизъм е да докладваш съседа в полицията по обвинение в тероризъм, само защото той е брадат и леко мургав, и ти се струва че се държи подозрително. Расизъм, макар и под друга форма, е да крещиш на жена-шофьор че не може да кара, когато се е забавила на светофара.

И накрая, и това искам да го подчертая с десет черти: РАСИЗЪМ Е ДА ПРЕХВЪРЛИШ ПРОВИНЕНИЕТО НА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ИНДИВИДА ВЪРХУ ЦЯЛАТА ИМ РАСА/РЕЛИГИЯ. Защо когато американските малоумници изпозастрелят за пореден път невинни и деца из училища и кина, никой не обвинява бялата раса или американската нация, а когато арабските малоумници взривят нещо, ние обявяваме кръстоносен поход срещу целия арабски свят? Защо когато ненормалния фашист Брейвик застреля колкото там хора застреля, никой не обвини Европейския съюз за това????

ЧОВЕКЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО - това означава да поставиш човекът и човешкия живот преди държавата, преди компанията, преди търговията и келепирът. И тук включвам човешката общност и интересите на тази общност преди личните ти интереси! Именно тук ние българите все още имаме огромни проблеми, защото не можем да разграничим личното благо от общественото. Мислим си, че да работиш за себе си е върховната необходимост, а другите около теб - кучета ги яли. Не сме разбрали още, че в един колектив, в една организация, каквато се явява всяка една човешка общност, независимо от размерите ѝ - фамилия, компания, град, държава; във всяка една такава общност всеки индивид зависи за благоденствието си от другите индивиди; че когато един бедства, цялата общност страда. За съжаление именно тук капиталистическата система влиза в пряк конфликт с ценностната ни система - държанието на българите, уви, не е изолирано. Поставянето на индивидуалното добруване пред колективното такова е основата за корупцията; а корупцията е една от най-големите злини на нашето общество.

Затова се замислете следващия път, когато някой приятел ви 'открехне' как да заобиколите закона; мислете преди да предложите подкуп на държавния служител за да придвижи по-бързо документа ви; мислете, преди да откажете за пореден път да дадете малко пари за доброто на локалната ви общност, било то някакъв клуб, църква, или дори входа на блока - защото 'те какво са направили за мене???'.  

Нямам за цел да разглеждам всички ценности по отделно, мисля че вече демонстрирах гледната си точка. Като европейци ни предстои време на изпитания. Период, който ще докаже доколко наистина се придържаме към общите ценности, които отличават Европейския Съюз от която и да е друга федерация (включително САЩ).

За мен да си европеец е да уважаваш и да се възхищаваш от другите, на тяхната култура, също както уважаваш и се възхищаваш от твоята собствена. Да си европеец е да станеш в трамвая, когато видиш старец или бременна жена; да позволиш на другия да мине преди теб на входа на сградата; да не се ръгаш да си първи навсякъде. Европеец е да изразиш гражданската си позиция по културен начин, особено когато си призван специално да го направиш; но и всеки път когато сметнеш че се налага - а не да си мълчиш и да смяташ че това не те засяга, че другите трябва да разрешат проблема. Да водиш диалог, а не монолог. Да не прибягваш до силови методи, когато сметнеш че не можеш да постигнеш своето с думи!
Европеец е да защитаваш горепосочените ценности, не само когато ти изнася, или когато е модерно. Не може да защитаваш свободата на словото когато става въпрос за Шарли Ебдо, но да си мълчиш когато става въпрос за украинското правителство забраняващо руски канали, или за саудитските крале осъждащи блогъри на 1000 камшика заради критики срещу тях. Да защитаваш свободата на германците да слушат лендлери и Брамс, но да се възмущаваш когато арабите слушат маанета, и когато българите слушат чалга...

Европеец е също така да отстояваш правата си. Когато забележиш нещо нередно, като например случай на корупция, да го докладваш по съответните канали. И най-вече - да мислиш преди да говориш, и преди да се хвърляш да защитаваш първото, което се тръби по медиите! Запомни, че ти си човешко, МИСЛЕЩО същество, а не някакво зомби, управлявано от кукловоди!

Знам че много от тези неща в момента изглеждат невъзможни, особено що се отнася до държавата. Но малките стъпки водят до големия прогрес! Рим не е бил построен за един ден; и един народ който е бил мачкан в продължение на 50 години естествено е забравил как да се управлява достойно. Аз вярвам в способността на България да се превърне в достойна държава; вярвам в достойнството на българите като народ. Липсва ни единствено смелостта да се обединим и да защитаваме правата си, както и да работим заедно за общия ни прогрес. 

Eric in the country of opportunities - Bulgaria

I found recently an article in Bulgarian newspaper Dnevnik, which I thought was really worthwhile reading. So I translated it into English, for all  non-Bulgarians who care to know the viewpoint of an American about Bulgaria. So, I give you the entirety of the article below:

"How are we gonna catch up with the Americans... " - this is what the great Bulgarian comedian Todor Kolev used to ask every week on Ephir 2 (Bulgarian TV channel at the time). A question both comic and tragic. Nowadays the ideal seems to have changed a bit, we're not trying to catch up with the Americans anymore,  but we are still trying to catch up... or at least, to run.

"This question is completely wrong. Why do you need to be like the Americans?!", asks Eric Halsey (afterwards he confesses he wasn't familiar with this expression, but he often hears similar comments from his Bulgarian friends). He is 25, born and raised in the suburbs of Washington DC, he loves playing the guitar and harmonica ... and he loves Bulgaria and Bulgarian history so much that one and a half years ago he decided to stay, work and grow here. "There is no other place I'd rather be at the moment", he says smiling.

Tales of lands and times far off

 Eric grew up in a 'boring, tidy suburb', but in an interesting family, somewhere in the upper middle class. His mother organized meetings and events for an American union, while his father is a lobbyist with his own firm, working primarily for war veterans' rights. When I ask Eric whether his father's profession is well-described in the movie "Thank you for smoking", he smiles and says: "This movie's poster hangs on the wall at home. When the movie first came out, I asked my dad, and he said - "Yes, I know these people".  

Bulgaria attracted Eric's attention by chance, while he was in high school. At this time he already loved geography and history, but the reason to start studying our part of the globe was a girl. "Her mother had been appointed to NATO's Sofia bureau for three years. I met her right after they came back".

She told him about Sofia and the Bulgarians, and for Christmas she gave him the book "A crown of thorns" by Stefan Grouev. "This book shocked me. I was very much into history at the time, and I knew very well the World Wars period, I was fascinated by it. All of a sudden, I got this different point of view on it all, the Bulgarian point of view, and I was amazed - it looked like a completely different story", he recalls. Then he decided to visit this place some day, and fast-forward couple of years he was moving in his new apartment in the center of Sofia. "I still think it's incredible" - Eric laughs at a side comment. "This friend of mine that incensed me, she now lives in California and has three children. This is

one of these cosmic accidents in life -

 just because I met her in this precise moment, I ended up here. It's crazy how such a small thing can completely change your life's course", the young man says with a smile, and adds: "People always think this must have been a very difficult decision, a great dilemma. But actually deciding to stay was very easy for me. The difficult part was arranging the documents, because even though Bulgaria isn't in the Shengen space yet, your legal requirements are in sync with it, and the visa requirements are very high." He adds more seriously: "It was obvious for me that I had to stay. They said to me - 'You're crazy! You will have much more opportunities in the US to do what you want', but I disagree. I think I have bright future in Sofia, my life right now is here - my contacts, my friends are here, not in the US."

About Stamboliyski[1] and the false reasons for pride

Eric's interest in Bulgarian history got stronger in college, and he decided to hit two rabbits with one bullet - "I was certain I wanted to study history, the question was - what history. I also decided I wanted to study abroad for a time. I've never been to Europe, I had rarely left the US. So, I started thinking - I'm already interested in Bulgaria, and education there is more accessible compared to places like France or the UK..."

And so he transferred for an year in the American University in Blagoevgrad to study Bulgarian history. At the end of this year he realized: "Yes, this is a field I could contribute to", because "for history majors it's very important to find a niche and contribute to it. There is a lot to learn here, a lot of new things to be said... What new can you say about World War II, for example? Everything has been said already."

After Blagoevgrad Eric came back to graduate in the US, then he studied National Identities in the Central European University in Budapest, and finally he ended up in the American University in Bulgaria again, working on his thesis about Alexander Stamboliyski with a Fulbright scholarship. "He is a very interesting person. Don't get me wrong - he's not the ideal person, but he has some very interesting ideas for the time", he clarifies.

According to Eric, Stamboliyski and many other figures in our history are undervalued and overlooked. "Bulgaria doesn't appreciate the really important things in its history. I think that you pay attention to facts in your history that are not that praiseworthy, in detriment of other facts which are really admirable", he says.

One of the most frequent boasts he hears from his Bulgarian friends is that the Bulgarian army has never lost a battle. "I tell them - who cares about the past in an area (military) which will never be the future of Bulgaria? Building a national identity around military achievements doesn't lead anywhere", he says.

A much more important achievement and reason for pride could be our education - "the fact that Bulgaria, starting from nothing, managed to build a school system and increase literacy without any help or particular government strategy. In other European countries there was a general educational  revolution in the 19th century, an effort to standardize the system, while in Bulgaria the common people got together and did it themselves. This is something you should be really proud of, as a nation", says Eric Holsie.

Another good example, according to the young historian, is Stamboliysky himself. "At times in which Europe starts to modernize and the rural population (which is about 90%) is regarded almost like an enemy, Stamboliysky is the only one that asks the question: 'Can't we modernize WITH these people, not DESPITE them?' This is a great concept, from humanitarian point of view - that 90% of the population is not an enemy, not something that has to be reduced and changed in order to achieve a goal."

Eric considered a doctor's degree and an academic career, but after browsing the possibilities for advancement and the costs of these programs, he gave up. Instead he started his own project, allowing him to continue studying Bulgarian history, analyzing  it and spread his work over the Internet. Little more than an year ago he, along with Bulgarian friend Martin Hristov, bought professional  sound equipment and started

The Bulgarian History Podcast

All episodes in the podcast, personally recorded by Eric in English, are dedicated to Bulgarian history, starting with the theories of the ancestry of the Bulgarian people and the specifics of the Balkans. Thirteen episodes later he has gotten to the period of Simeon (Bulgarian medieval king).

"I decided that's what I'm gonna do now, because academic career is difficult. Fortunately, there are many ways in our technological world to make and spread your historical analysis, to gather feedback, to teach and even make some (very few) money from donations. Thanks to these donations, we managed to pay off the investments around month 10 of the project, so it's not bad at all."

Eric also represents an American firm here, he is a freelance writer for a marketing company, and he has several students, one of them a 4-year old, he teaches History and English to. He is also working on a book about Bulgarian identity in the beginning of the 20th century, although he rarely has time for it - "I may finish it in the next 10 years...". In his spare time he learns Bulgarian and/or enjoys a good beer with friends: "It's so much easier to go out with friends here; in the US you have to think constantly of transport logistics, and people are overworked and don't go out. The standards of living are very different. For example, in the area in the US  where I come from, in order to have some basic comfort you need to make very serious money, and it's mandatory to have a car. This is something I love about Sofia - you don't need a car, and I don't want a car. Of course, here everything is cheaper, and you make far less money, but if you make good money for the place where you live, what does it matter how things stand in the US", Eric comments.

"Of course, I'm not here to get rich. For me, this is an

exciting place full of changes.

I like that about Sofia - things are constantly changing, something new comes up, some new event gathers momentum. In the US change is incredibly slow. I hadn't gone back there for two years and a half, and the only difference was that the metro line got an extension. That's it. If you're out of Sofia for six months, you risk getting lost after coming back".

He misses the people, his family and ... good old barbeque. Sofia's broken sidewalks are more a source of jokes than of irritation ("You haven't really been in Sofia until you step on a loose tile and get yourself all wet", he laughs), and the ugly old buildings are charismatic and worthwhile for a historian. "When you know and understand history, these buildings are simply magical - you try to find out when they were built, why, how people tried to modernize them, to adapt them to new circumstances. Ugly things can also be interesting, or at least - amusing. I have a strange sense of humor", he says.

About Bulgarians and Americans, realistically

It's true that Americans don't know much of the world, confirms Eric. He gives an example:  "After I decided to stay, I spend a huge amount of time explaining to my parents where is Bulgaria, that this is not Ukraine, that this is a NATO and EU member state and that I'm safe".

According to him, trying to 'catch up to the Americans' is wrong for many reasons, because many things there are not ideal, or are outright problematic. The transport arrangement - oil and transport, around which the whole country is built, is absolutely unsuitable; and anyway you can't copy one country's ways onto another, without adaptation. "You could study the successful things in America - for example the justice system, but not much more", he advises.

"It is obvious that in Bulgaria the transition from communism to democracy is the least advanced - for example, the archives weren't made public until recently. But I think there is hope, and it lies in the new generation. Because even the 30-year olds nowadays have this idea that if you could do something the 'other way', using connections, you should absolutely do it like that, or you risk lagging behind. But future generations will change their attitude. It's a little sad that there isn't much you can do about it - you have to simply wait it out, but this is also the most effective method."

He says he's much more optimistic than the Bulgarians, primarily because of the examples he sees everywhere. He knows many young, active people with ideas, who are dedicated and want to improve Bulgaria. "I meet great young people, and the fact that part of them leave bothers me. But I also often meet people that say 'I'm not going anywhere, I'm gonna stay here and do something worthy'. I hope that many of those that left will come back, because it is very important to be at a place where you can really develop, be innovative, stand out, and such is this place right now. If you're young, ambitious and dedicated it's not difficult to achieve something, and I think many Bulgarians abroad will choose to come back and use here what they learned there".

When asked

What is the biggest difference between Bulgaria and the US?

 the young man starts thinking. "I'm sure there is an answer, but I can't think of one right now", he says seriously. And then he answers: "Maybe the difference is that many Bulgarians are pessimistic, when there's a reason to be optimistic; while many Americans are optimistic, when there is no reason for it. This is very funny for me, both as a participant and a spectator; in the US I'm always the negativist: "People, things are not going well, look around!" And here I'm the positivist: "People, it's not that bad as you make it to be, and things are improving". In fact, I try really hard to be a realist." 

Original author: Angelina Genova. You can find the original article here. And here is the link to the Bulgarian History Podcast.   

---

[1] Alexander Stamboliyski (1879 - 1923) was an influential Bulgarian politician, member of the Agrarian Union. He was famous for his supra-national and reformist ideas. His party won the elections in 1920 and he became Prime minister.