От дълго време се
каня да напиша едно есе за музиката като естетическа категория и като фактор за
формирането на човека. Само че напоследък покрай украинския цирк нещо не мога да се отърва от политиката....
Но най-после, един скорошен (невероятно глупав) скандал около българския рапър
Криско, неговото последно парче, и породените от него изказвания в
блогосферата, ме накараха да седна и да попиша по темата. И понеже за музиката
като естетическа категория може (и трябва!) да се напишат десетки страници, за сега
ще се концентрирам върху непосредствените морални приложения на музиката като
възпитателно средство.
Рап! Р&Б! Поп! Рок! Класика... (чакай, имаш предвид Лед Цепелин, нали?)
Горепосоченият
скандал ми направи едно непосредствено впечатление: средният българин е
забравил че има нещо музикално което няма постоянен ритъм, барабани и текст.
Средният българин си мисли че световната музика започва с Бийтълс и свършва с
Риана, а българската започва с Дует Ритон и свършва с чалга звездите. Средният
българин изведнъж светва когато споменеш думата 'Моцарт' - това нещо сме го
учили в училище! А след това се смайва когато чуе че не само че има специални
училища където се изучава само Моцарт (и другите като него, например Бах), ами
и че българските възпитаници в тези училища имат доста голям успех с
тези...Бах, Моцарт, и кво там беше другото.... извън България. Средният
българин започва да цъка възхитено когато му разкриеш тайната на Зала
'България', както и факта че Васко Василев всъщност не е поп звезда като Кейти Пери.
Средният българин
няма и представа че съществува Софийска Опера, Бургаска Опера, Разградска
Филхармония и т.н. И че тези 'формации' не само че развиват активна дейност, но
и имат хора на постоянен договор. И че правят .... концерти. Като Васко Василев!
Но освен за
концерт на Васко Василев, средният българин е готов да даде за други музиканти
правещи други концерти, и изпълняващи същата музика, не повече от 10 - 15 лева.
Ако му поискат повече, той се възмущава: "Абе ти за кой се мислиш бе, за
Васко Василев ли????"
Та затова вече от
години държавата е принудена да субсидира сериозно всички билети, продадени за
концерти и изяви с класическа музика. Защото средният българин ще даде с
удоволствие 150 лв. за шоу на Металика (чиито музиканти са учили около 4 - 5
години, а може би дори не и толкова!), докато 25 - 30 лв. за концерт с
програма: Бетовен, Брамс, Рахманинов (за изпълнението на които се иска обучение
от средно 15 години, плюс още много години специализация и опит), му се струват
кожодерство!
А как се стигна до това положение, след като
през омразния комунизъм класическата музика беше въздигната на пиедестал? През
омразния комунизъм хората мечтаеха да направят децата си цигулари и пианисти, а
музикалното училище в София едва смогваше да прослуша стотиците кандидати?
Отговорът на този въпрос е много сложен, но за щастие - не е важен за тази
дискусия.
Емоционалният ефект туп-цъ, срещу емоционалният ефект Бах
Според мен е
напълно разбираемо хората да коментират че горепосочения скандал с Криско е безмислено
упражнение в лицемерие, и най-вероятно е изкуствено предизвикан от конкурентите
на Криско. В крайна сметка безкрайно повтарящите се рефрени и теми на Р&Б
музиката, както и на повечето други жанрове в съвременната 'забавна музика'
много бързо втръсват. Човешкият организъм привиква към всичко, особено когато
то е еднообразно и повтарящо се. Затова всяко лято имаме нови 'летни хитове',
затова световната музикална индустрия е принудена да бълва хиляди нови парчета
всяка година - защото те се повтарят до втръсване. Накрая вече ти трябват доста
повече неща от музиката за да постигнеш някакъв емоционален ефект, например
трева, водка, кълчещо се пред теб полуголо момиче и т.н.
От друга страна
имаме един феномен наречен Бах. Един гений, които преди почти 300 години (да,
ТРИСТА ГОДИНИ!!!) е написал музика, чиято невероятно богатство, разнообразие и
чистосърдечна емоция са способни буквално да ударят като с чук някой неподготвен
съвременен слушател. Едно-единствено 4 - 5 минутно 'парче' на този композитор,
изпълнено от талантлив музикант, е способно да транспортира човек директно в
Рая. Или в Ада. Може би и затова неговата музика се изпълнява и до днес... за
разлика от хитовете на Кристина Агилера.
Виждал съм хора,
обикновени слушатели, които се сблъскват с класическа музика не-повече от
веднъж на 2 - 3 години, да плачат докато слушат едно обикновено ноктюрно на
Фридерик Шопен; да слушат със зяпнала уста величествения финал на симфония на
Бетовен или Брамс; да кимат с глава в ритъма на валс от Щраус... без необходимите
добавки на трева, водка или танцуващи момичета. А средния българин....
(погледни по-горе).
Възпитание чрез музика?
От памтивека е
известно че музиката може да упражнява емоционално влияние върху тези, които я
слушат. Различни религии използват този феномен от древността и до днес.
Различни народи са развили специални напеви с които да подпомагат работния
процес - те открили че повтарящи се действия стават по-лесни и точни ако
вършещите ги пеят определени ритмически интонации съвпадащи с движенията. Историците
са записали как прослувутите войни на древна Спарта са използвали определен вид
музика за тренировки и вдъхновение по време на битка. Много други войни са ги
копирали по-късно.
При положение че
един толкова разпространен и лесно-достъпен (в нашата дигитална ера) феномен
като класическата музика има подобен емоционален ефект.... дали той би могъл да
послужи като възпитателно средство? Да видим:
- Като
професионален музикант, присъствал (и свирил) на хиляди концерти, не съм виждал
нито веднъж по време на тези концерти откровени грубиянщини, простащини, да не
говорим за каквито и да е прояви на насилие. В редките случай когато е имало
инциденти, те са резултат по-скоро от непредпазливост, отколкото на зла умисъл.
Интересно е че дори хора които отиват за пръв път се интересуват как трябва да
се държат по време на концерт.
Ситуацията е много различна по време на концерти със 'забавна' музика. Аз лично съм присъствал на сбивания, да не говорим за тотална липса на внимание от страна на 'публиката' (особено когато 'концертът' е в някой клуб). Съвпадение?
Ситуацията е много различна по време на концерти със 'забавна' музика. Аз лично съм присъствал на сбивания, да не говорим за тотална липса на внимание от страна на 'публиката' (особено когато 'концертът' е в някой клуб). Съвпадение?
- Пак говорейки
като професионален музикант (тук ще подчертая: класически музикант!): за
30-годишна кариера, след постоянно пребиваване в три различни страни на три
различни континента (без да броим краткотрайни контакти с колеги от много други
страни на още континенти), до днес не съм видял професионален музикант който да
е невъзпитан, груб, невъздържан, прост, или откровено агресивен. На каквато и
да е възраст! Съвпадение?
- Различни
изследвания, проведени напоследък, сочат че деца, учещи музикален инструмент се
развиват различно от другите. Определени сфери на мозъка, свързани с двигателни
и координационни функции се развиват много по-силно. Даже има и индиректни
доказателства че интелектът на тези деца се развива по-бързо от този на
другарчетата им. И това е без да броим положителното влияние върху дисциплина,
способност за съсредоточване и възприемане.
Тоест: дори без провеждане на директни изследвания
(явно никой досега не се е сещал за нещо толкова просто!) доказателствата
убедително сочат, че хора които имат редовен контакт с класическа музика са
по-културни, по-сдържани и по-малко склонни към агресия. Може би е време нашите
образователни дейци да се замислят как тези ефекти могат да се използват в
полза на обществото? И вместо да се хвърлят милиарди за полиция и сигурност, да
се хвърлят малко милиони за култура?
No comments:
Post a Comment