Is Classical music obsolete?

Amid a grave financial crisis in Europe, and to a degree - in the US, the arts are undeniably faring quite bad. It is, of course, no news for us art professionals that whenever there is lack of cash in public space, the first branch of life to suffer is exactly culture. You can't ask an unemployed person to spend $50 for a concert when he is concerned he can't pay his bills this month.

But in the present crisis there are some different ideas running around - ideas that high arts, and more specifically, classical music - are obsolete. A thing of the past. A thing of an elitist, capricious class that has nothing better to do than attend pointless shows without real social value. Or rather (because what the elite does usually is no concern of the public - on the contrary, they try to emulate it!) -that public money is squandered on supporting the arts when they should be used for healthcare, education, etc. While this may be a valid point, I think the time has come to discuss seriously not only the value, but also the future of the high arts, and more specifically - classical music. I will concentrate on music, simply because I'm a musician. Still, I argue that the same points are valid for things such as ballet, painting and plastic arts that go beyond simple decorative functions.

THE VALUE OF CLASSICAL MUSIC

In my opinion, the development of classical music is one of the greatest achievements of Western civilization. To me it is no less valuable than the development of classical economics, human rights concepts and general education. Why? Because classical music has the power to change behavior (for the better), to elevate a human spirit above the everyday drudgery and make a human being think of concepts beyond eating, drinking and making sex. Myself, I've never seen a person that willingly goes to classical music concerts to later engage in violent or anti-social behavior. We have the shining example of Venezuela - a whole country that has proven how classical music may reeducate poor and violent citizens! Prove me wrong, but I think the inherent indirect educational value of music is being vastly underestimated in our society.

The development of classical music is the result of both the technological and social development in Western Europe during the Renaissance, and the subsequent Industrial Revolution periods. On one side, we had a nascent middle class (the so-called bourgeoisie), accumulating wealth to rival the aristocratic class, and gradually acquiring taste for the same things the aristocrats liked - such as high arts. On the other hand, we had a rapid technological development that made possible the spread of written sheet music, which in turn led to the creation of the notation system and the possibility to go beyond simple improvisation in music. The advent of polyphony during the Baroque period was an unprecedented invention which didn't exist in the music of any other part of the world! It gave western composers an incredible range of creative possibilities, which geniuses like Bach and Handel used to  start creating wonders. The subsequent development of classical harmony sealed the path of classical music, and allowed its growth into what we know and cherish today.

Another unique contribution of Western classical music is the concept of a symphonic orchestra - a large group of musicians, trained and able to play the most sophisticated musical works this world has seen! There are no other examples of musical groups from any other part of the world capable of the precision, synchronization and coloring a symphonic orchestra (and its derivatives) produce!

I think there is one fact that proves the intrinsic value of Western classical music, and that is the fact that almost every civilization that has come into contact with ours has eagerly accepted the concepts of classical music, and used it to enrich their own national music. Someone might argue that this is simply the weaker emulating the cultural achievements of the stronger, but I will point out that it is not always the case that 'conquerors' impose their culture on 'conquered' people - the examples of Rome accepting Hellenic culture, and the Barbarians accepting the culture of conquered Rome prove this. It is not that a dominant force imposes their culture on the dominated, but rather that a strong culture imposes itself upon a weaker one, regardless of its position in the relative power structure of the day.

THE PRESENT OF CLASSICAL MUSIC

We live nowadays in a cruel world - arguably much more cruel than the world we knew just 50 years ago. And I don't mean only the many wars and 'conflicts' that are smoldering around the globe! I mean the inexorable, heartless and machine-like march of market-driven capitalism. While on one hand this system may offer faster ways to develop production and technological innovation, on the other hand it also destroys effectively all high art!

I sincerely rue the day in which some economic 'genius' decided to treat music, theater and the other arts as 'commodities' to be sold on the market! Thus the commercial logic trumps the artistic value, and we see the propagation of mediocre, easy-to-swallow musical 'shows' aimed solely at diverting the listener! Simply because the majority of listeners nowadays prefer not to think, they want simply to be entertained. Where is the bold experimentation of the 20th century? Where is the truly great music? The one that is capable of making even the most bored person cry, or laugh, or exult? Orchestras and musicians are reluctant to perform it, because it is too 'difficult to understand'! Instead, we see mega-shows of pop stars, each one costing hundreds of thousands, maybe even millions of dollars. We see them advertised everywhere! From the myriad types of media we have today, we hear the same pop music, boring and repetitive. Even governments prefer giving money for such shows, instead of supporting classical music! Because it will attract more people, and more people mean not only more money for the organizer of the show, but also more visibility for the politicians that sponsored it! This is the first great problem with our society - that we try to insert everything in the world within the economic logic. But life has no economic logic. Culture, as a mirror of life - neither. 

Don't get me wrong - I'm not against pop, or 'mainstream' music. What we know today as 'pop' has always existed. In fact, it existed before classical music, and it will always continue to exist, because it is something necessary, something that provides easy and accessible entertainment that may lift your spirit immediately. The problem with it is that on one hand it becomes boring with time, and on the other hand it lacks any educational value whatsoever. Ever wondered why old people are more prone to listening classical music than young ones? It's not only because of the generations problem - it is because more experienced people get bored when hearing the same music over and over again. But the very fact that this type of music is so easily understood and enjoyed means that it doesn't actually need advertisement, or support! It can support itself, via the beloved market principle of economists! What really needs support, is this sort of music which requires time and experience for most people to understand, and enjoy. Classical music.

And we've seen for many years such support in Western Europe (and to a far lesser extent, in the US). There are whole countries, like Germany, which have made supporting classical music a national policy! Unfortunately, as market economics advance inexorably in politics, and as the present financial crisis continues to sap the developed world's resources, state support for art is slowly declining, redirected to fields of more immediate benefit. Of course, money for arts may come from other, private sources - but it rarely does! And here comes the second great problem with our present society - we have failed to maintain the level of interest high art should occupy in rich people's lives!

It is very clear to me that our present society is divided along class lines, much as it was more than 200 years ago. But while in the Renaissance and Baroque there was a class-bred interest to high art among the aristocracy, while it was considered at the time quite indispensable for a rich person to be also a patron of the arts, today this isn't the case today! We keep seeing rich people spending their money on almost everything but the arts, and no one seems to feel this is a problem. Well, it is - because high art is the heart of culture, and culture is the defining feature of every civilization! Thus, by abandoning art, Western civilization is abandoning one of the very defining features that allowed it to rise to its present glory! Who would've remembered Greek civilization today if it wasn't for their architects, plastic artists, for their philosophers and musicians? I claim that it was them that defined Greek democracy, not the other way around! Thus, we may also claim that it was the western civilizations' philosophers and thinkers, their writers and musicians that defined its present values. And not the capitalists, which in fact tried everything possible to dodge any higher values in their business activities! You doubt that? Remember slavery in the US? Remember children and women laboring in factories all over Western Europe in the 18th and 19th centuries? For that matter, remember how every single colonial nation from Europe didn't have the least qualms about exterminating the native population in their colonies, and then plundering their riches?

And what do we do to preserve and promote art today? Nothing! We wallow in the mediocrity our media is spewing everywhere, as if our grandchildren will be highly interested in knowing what dress Katy Perry wore at the MTV Music Awards, or what Paris Hilton tweeted after coming out of the hospital for the n-th  time... We celebrate artists whose greatest achievement was to copy well somebody else, we glorify models whom nature gave perfect bodies, we deify sports players who race against the drug-detecting agencies... Are those things the achievements we'd like to be remembered with after 500 years???

By abandoning art, we risk abandoning the very values that define our civilization!

THE FUTURE OF CLASSICAL MUSIC

But enough whining - this won't save our art. Of course I'm not going to say that we, musicians, have no part in its decline. We've become too complacent, remembering the golden years of the 20th century, in which classical artists were celebrated as pop stars and toured the entire world; in which enlightened people from all classes would rush to the concert halls to hear the newest pieces. We remember the past and we refuse to let go, we refuse to continue on the path that made classical music eternal. What exactly is this path?

As I pointed out earlier, classical music hasn't always existed. It arose, as a direct consequence of several factors in Western civilization. It came to being as a blend of the pop music of the time, the sacred music practiced in Christian temples  and the music written for aristocratic courts. Classical music continued developing as a blend of these, up to the middle of the 20th century. And this ensured its great popularity - despite its complexity, despite its seemingly inaccessible structure, most people could hear something they would like into every great piece, from the very first hearing. And in subsequent hearings, they would go along to discover more and more, as they get to know the piece.

Unfortunately, composers and musicians both became detached from real life. As professionalization of classical music progressed, we started thinking of ourselves as a sort of 'higher musician', a being for which pop music is something inferior, to be avoided. Every time I listen today a colleague of mine ranting against the current fashionable pop style, I am reminded of this fact. And this behavior is felt very acutely by other people - those who should be enjoying our music, are instead estranged by it! That is why they think classical music is a sort of elite thing, only to be looked at from afar, and maybe revered, but not enjoyed. Because we, the musicians, in our pride have made it an elite thing indeed.

Classical music needs to return to its roots. That means, it must blend again the best types of music of its time, INCLUDING popular music. If you take a tour in musical history, you'll discover that most of its masterpieces have many elements of music that was popular at the time. Look at the medieval dances, an integral part of most baroque pieces! Look at the waltz, embedded in most romantic music! Look at the jazz harmonies and rhythms, featured in many 20th century masterpieces! Why are we afraid today to embrace rock? To embrace R&B? And don't tell me these things only consist of a beat - so did the waltz! Why are we ashamed to play movie music in our concerts? Just because it is 'popular' doesn't mean that it is worthless! And yes, my Bulgarian colleagues, I DO find worth in chalga, just as Bach found worth in the gigue - a lively dance that sounded in every little village fest in England and France at the time! And I don't care about the words they put in these songs - words are very easily replaced. Music isn't.

My brother composers, stop trying to reach the stars and be the next Schoenberg! Invention in music has limited usefulness, and it must always happen towards an end, not for its own sake. Why don't you try to be the next Beethoven, instead? He needed to express more tumultuous emotions than the classicism allowed him at the time, and he ended up starting the Romanticism movement! Only when we have an accessible, interesting and valuable contemporary music, may we have any chance at reverting the horrible tendency that estranges the public from classical music. Only thus we may hope that our time will continue the tradition of one of the greatest achievements of Western civilization!  

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЕВРОПЕЕЦ

В един мой пост във Фейсбук веднага след трагедията в редакцията на Шарли Ебдо написах, че скоро ще открием какво наистина означават европейските ценности. Защото лесно е да издигаш идеи, да ги защитаваш високопарно и да мъмриш другите които не ги възприемат, когато ти самият не си ги подложил на изпитание. В годините след Втората Световна Война Европа формира своите ценности: свобода, демокрация, свобода на словото и израза, и най-вече - ТОЛЕРАНТНОСТ. Безумията на Хитлер и ужасите на Холокоста естествено бяха показали до какви крайности може да доведе нетърпимостта към другото, към различното, и следвоенна Европа пое достойният за уважение дълг да докаже че е способна да преодолее или приеме различията между десетките култури, които представлява, и да поеме към едно друго, мирно бъдеще.

Малко история

Само че в продължение на три десетилетия Европейския Съюз (или по-скоро идеята за Европейски съюз, защото самата организация като такава формално е сформирана чак през 1993 със споразумението от  Маастрихт) никога не беше поставян пред сериозно идеологическо изпитание. В годините на Студената война Желязната завеса ефективно пречеше на миграционния поток Изток - Запад, а серия от други проблеми значително ограничаваха имиграцията от други части на света. Така, с изключение на имиграция от бивши френски и британски колонии към съответно Франция и Великобритания, народите на Западна и част от Централна Европа, които образуваха тогавашния 'Европейски съюз' всъщност бяха едно практически затворено общество, споделящо култури които са съжителствали вече векове наред.

И ето че Желязната завеса падна... и настъпи нещо, което по принцип се определя като имигрантска вълна, но което днешните европейски националисти вероятно определят като 'Содом и Гомор'. Първо, самият Европейски съюз се разшири невероятно, включвайки останалата част от Централна и голяма част от Източна Европа; второ, различни политически фактори доведоха до сериозна емиграция от Близкия Изток и Северна Африка към Европа. И ето че изведнъж блажено- изолираните европейци бяха принудени да се разминават с цигани по улиците на Стокхолм, да ядат дюнери насред Октоберфеста в Мюнхен, да наблюдават строителството на джамии там където преди никога не се е чувала думата 'Аллах'...  

Реакцията не закъсня. В последните 10 години единствено глухите и безнадежно ограничените не са забелязали вълната на национализъм и анти-емигрантските настроения която заля Европа. Забрани за това и онова започнаха да се роят; закони ограничаващи имиграцията - също. Откровено националистически партии като Национален Фронт (Франция) и ЮКИП (Партия за Независимост на Великобритания) заеха сериозно място в политическия спектър не само в респективните си страни, но и в Европарламента. В последните седмици, дори преди Чарли Ебдо, в Германия се провеждат масови демонстрации срещу 'ислямизацията' на Европа. Какво точно означава това? Не противоречи ли то на тази ценност, която е осигурявала мирът в Европа в последните 50 години - толерантността?
И ето че си дойдохме на думата:

Какво точно означава да си европеец?

Да се придържаш към европейските ценности? Но какви точно са те? Много често когато разговарям с приятели и познати усещам, че като стане дума за Европа и ценности те по-скоро повтарят думите като магически заклинания, без всъщност да ги разбират. За тях да си европеец означава да се разхождаш насред Мюнхен през Октоберфеста и да пиеш бира; да се наслаждаваш на шедьоврите в Лувъра; да седиш по кафенетата във Венеция и Флоренция; да ходиш на опера в Берлин; да харесваш (или да твърдиш че харесваш) Бетовен и Моцарт и да купуваш Моцарткугелн; и да се възхищаваш (но не и да караш) колело в Амстердам. Същите тези хора се мръщят когато насред Октоберфеста освен вездесъщата миризма на наденички се промъкне миризмата на дюнер; псуват невъзпитаните туристи които ще ги прегазят в Лувъра; оплакват се от скъпотията във Флоренция и от безумните шофьори;  намират си извинения всеки път когато ги поканят на концерт с класическа музика...  скоро след това те започват да псуват евреите и циганите, да твърдят че комунистите и турците трябва да се избият до крак, и да се възхищават на просташкия език на Бойко Борисов. Пита се в задачката - разбрали ли са те какво е да си европеец, или чисто и просто се наслаждават на бляскавата външност на Европа, до момента в който нещо ги издразни?

Дойде време да направим един безпощаден анализ на основните европейски ценности и на начина по който те се разбират, тълкуват и прилагат.

ДЕМОКРАЦИЯ - правото народа да контролира как се управлява държавата в която живее. Това означава не само да спориш с комшията в кварталното кафене, не само да крещиш срещу телевизора по време на предизборните дебати, ами също така в изборния ден да си вдигнеш задника и да отидеш да гласуваш, каквото и да ти струва това. Пък ако ще и да пуснеш празна бюлетина! Защото човек, който не е упражнил изконното си право на глас, който не се е потрудил най-малкото да осъзнае че има избори, няма право после да се оплаква, че държавата не се управлява така както иска. Ако пък човекът е осъзнал, че никоя от партиите, които се явяват на изборите не представлява неговите интереси и виждания, то тогава идва моментът за граждански изяви като протести и манифестации. 

СВОБОДА - правото да правиш каквото пожелаеш, когато пожелаеш, и доколкото ТОВА НЕ ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ. Забележете, това е право на ВСИЧКИ, не само твое! И когато някой друг те помоли да спреш да правиш нещо, защото му пречиш, ти би трябвало да спреш, а не да му кажеш да ходи на майната си. Още по-добре, преди въобще да надуеш чалгата до дупка на отворени прозорци, би трябвало да се замислиш дали това би се харесало на всички наоколо. Запитвали ли сте се някога защо в Европа има улични музиканти само по централните площади? И защо тези улични музиканти никога не използват безумно силни колони?

От друга страна, правото на свобода означава че Ахмед има право да се разхожда по улицата с тюрбан, така както и ти се разхождаш с дънки. То означава че Раджиф може да проповядва хиндуизъм, доколкото това не пречи на хората, така както и ти проповядваш Библията. Не можеш да говориш за свобода и след това да забраняваш ползването на бурка на обществени места - това е силно противоречие което в крайна сметка ще избие някъде.

СВОБОДА НА СЛОВОТО - възможността да се изказваш без страх от последствия. За съжаление, именно това право бива поставяно на все по-големи изпитания напоследък. Нека да започнем с един куп съдебни дела, заведени срещу журналисти за клевета - къде с повод, къде без повод. Нека да продължим със систематичното изкупуване на медии от медийни магнати. Веднъж сменили собственика си, тези медии някак си променят гласа си... докато в един момент всички тези гласове започват да звучат еднакво. Пресен пример за това е поркитието на украинската криза, при което всички западни медии единодушно осъдиха Русия, и никой не си даде труда дори да разгледа руската гледна точка. И то при положение че сериозни западни политици, включително Хенри Кисинджър, изявиха несъгласие с разтръбените навсякъде виждания за причините за кризата и пътищата за нейното разрешаване. А единствената медия на Запад, която се опитва да представи различната гледна точка, Russia Today (RT) е обявена за подлога на Кремъл и дискредитирана по всякакъв начин. Даже разбирам, че има сериозни опити да я забранят във Великобритания, защото видите ли, тя била 'руска пропаганда'! Дайте тогава да забраним BBC, държавната британска телевизия/радио, защото е 'британска пропаганда'? И Deutsche Welle, защото е германска такава? Кой точно определя какво всъщност означава пропаганда? И не, фактът че една медия се финансира частно, а друга - държавно, не гарантира по никакъв начин нейната неутралност (или липса на такава). И трите горепосочени медии се финансират държавно, и по силата на тази логика са абсолютно едностранчиви. Само дето 'частните' CNN и NBC и прочее други американски медии са приели абсолютно същия тон като държавните BBC и DW - даже в много случаи BBC се явява по-безпристрастна от Fox News, например... 

И, разбира се, обратната ситуация съществува в Русия (но тя не ни интересува, защото в момента говорим за европейските ценности).
Отново - не можеш да говориш за свобода на словото, а след това да осъждаш и забраняваш 'руската пропаганда' - това също е противоречие, особено когато много западни медии могат да се обвинят в същата едностранчивост. 

Нека да продължим след това с новата Мека на комуникациите - социалните мрежи. Защо така се случва че в тези мрежи все се чуват силно един вид мнения, докато друг вид мнения едвам се чуват, или направо се премахват? Защо винаги се оказва че радикалните мнения (и от двете крайности) звучат със силата на концертна тонколона, а по-умерените едвам-едвам се промъкват тук-таме?

Защо в Европа, така както и в Щатите, започват да се промъкват все повече и повече 'табута'? Какво означава че е позволено на осмиваш Пророка, но не е позволено да осмиваш евреите, негрите, хомосексуалните? И най-важното - ЗАЩО не е позволено? Западния свят се опитва да бъде морален пример за свобода на словото на останалия свят, но когато подобни противоречия се промъкнат в системата ни, моралното ни право също се подронва - това не трябва да се позволява. Време е да преосмислим дали наистина Европа цени истинската свобода на словото, или всъщност цени собствената си гледна точка?

И накрая - държавната 'анти-терористична' политика, която по някаква причина все се насочва срещу личните комуникации на хората. Зачестяват случаите в САЩ, например, в които невинни хора биват арестувани по обвинения в тероризъм заради невинни реплики в чата на онлайн игра? В кой момент задължението на държавата да ни защитава от терористи преминава границата и се превръща в инструмент за подтисничество? Заслужава ли си да се откажем от основни свободи, само за да предотвратим атаки които могат да бъдат предотвратени по много други начини??? Нима така няма да се превърнем в това срещу което се борим? Не е ли време да преосмислим какъв пример предлагаме на света?

РАВЕНСТВО - когато всички са равни пред закона, независимо от тяхното обществено и материално положение. Само че нека не забравяме, че за да си равен пред закона, ти трябва добър адвокат. Какво става с тези, които не могат да си го позволят? Те отиват в затвора, докато други, за същите провинения, се разхождат на свобода, просто защото скъпо платения им адвокат е намерил вратичка в закона...  

Нека не забравяме също че съществува нещо, наречено расизъм. За много хора, особено в България, това е мъгляво понятие което е свързано най-вече с негрите в Щатите. Аз искам да ви поясня, драги приятели, че расизъм също така е да обвиниш циганин че те е ограбил, само защото той се е приближил до теб в трамвая. Расизъм е да докладваш съседа в полицията по обвинение в тероризъм, само защото той е брадат и леко мургав, и ти се струва че се държи подозрително. Расизъм, макар и под друга форма, е да крещиш на жена-шофьор че не може да кара, когато се е забавила на светофара.

И накрая, и това искам да го подчертая с десет черти: РАСИЗЪМ Е ДА ПРЕХВЪРЛИШ ПРОВИНЕНИЕТО НА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ИНДИВИДА ВЪРХУ ЦЯЛАТА ИМ РАСА/РЕЛИГИЯ. Защо когато американските малоумници изпозастрелят за пореден път невинни и деца из училища и кина, никой не обвинява бялата раса или американската нация, а когато арабските малоумници взривят нещо, ние обявяваме кръстоносен поход срещу целия арабски свят? Защо когато ненормалния фашист Брейвик застреля колкото там хора застреля, никой не обвини Европейския съюз за това????

ЧОВЕКЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО - това означава да поставиш човекът и човешкия живот преди държавата, преди компанията, преди търговията и келепирът. И тук включвам човешката общност и интересите на тази общност преди личните ти интереси! Именно тук ние българите все още имаме огромни проблеми, защото не можем да разграничим личното благо от общественото. Мислим си, че да работиш за себе си е върховната необходимост, а другите около теб - кучета ги яли. Не сме разбрали още, че в един колектив, в една организация, каквато се явява всяка една човешка общност, независимо от размерите ѝ - фамилия, компания, град, държава; във всяка една такава общност всеки индивид зависи за благоденствието си от другите индивиди; че когато един бедства, цялата общност страда. За съжаление именно тук капиталистическата система влиза в пряк конфликт с ценностната ни система - държанието на българите, уви, не е изолирано. Поставянето на индивидуалното добруване пред колективното такова е основата за корупцията; а корупцията е една от най-големите злини на нашето общество.

Затова се замислете следващия път, когато някой приятел ви 'открехне' как да заобиколите закона; мислете преди да предложите подкуп на държавния служител за да придвижи по-бързо документа ви; мислете, преди да откажете за пореден път да дадете малко пари за доброто на локалната ви общност, било то някакъв клуб, църква, или дори входа на блока - защото 'те какво са направили за мене???'.  

Нямам за цел да разглеждам всички ценности по отделно, мисля че вече демонстрирах гледната си точка. Като европейци ни предстои време на изпитания. Период, който ще докаже доколко наистина се придържаме към общите ценности, които отличават Европейския Съюз от която и да е друга федерация (включително САЩ).

За мен да си европеец е да уважаваш и да се възхищаваш от другите, на тяхната култура, също както уважаваш и се възхищаваш от твоята собствена. Да си европеец е да станеш в трамвая, когато видиш старец или бременна жена; да позволиш на другия да мине преди теб на входа на сградата; да не се ръгаш да си първи навсякъде. Европеец е да изразиш гражданската си позиция по културен начин, особено когато си призван специално да го направиш; но и всеки път когато сметнеш че се налага - а не да си мълчиш и да смяташ че това не те засяга, че другите трябва да разрешат проблема. Да водиш диалог, а не монолог. Да не прибягваш до силови методи, когато сметнеш че не можеш да постигнеш своето с думи!
Европеец е да защитаваш горепосочените ценности, не само когато ти изнася, или когато е модерно. Не може да защитаваш свободата на словото когато става въпрос за Шарли Ебдо, но да си мълчиш когато става въпрос за украинското правителство забраняващо руски канали, или за саудитските крале осъждащи блогъри на 1000 камшика заради критики срещу тях. Да защитаваш свободата на германците да слушат лендлери и Брамс, но да се възмущаваш когато арабите слушат маанета, и когато българите слушат чалга...

Европеец е също така да отстояваш правата си. Когато забележиш нещо нередно, като например случай на корупция, да го докладваш по съответните канали. И най-вече - да мислиш преди да говориш, и преди да се хвърляш да защитаваш първото, което се тръби по медиите! Запомни, че ти си човешко, МИСЛЕЩО същество, а не някакво зомби, управлявано от кукловоди!

Знам че много от тези неща в момента изглеждат невъзможни, особено що се отнася до държавата. Но малките стъпки водят до големия прогрес! Рим не е бил построен за един ден; и един народ който е бил мачкан в продължение на 50 години естествено е забравил как да се управлява достойно. Аз вярвам в способността на България да се превърне в достойна държава; вярвам в достойнството на българите като народ. Липсва ни единствено смелостта да се обединим и да защитаваме правата си, както и да работим заедно за общия ни прогрес. 

Eric in the country of opportunities - Bulgaria

I found recently an article in Bulgarian newspaper Dnevnik, which I thought was really worthwhile reading. So I translated it into English, for all  non-Bulgarians who care to know the viewpoint of an American about Bulgaria. So, I give you the entirety of the article below:

"How are we gonna catch up with the Americans... " - this is what the great Bulgarian comedian Todor Kolev used to ask every week on Ephir 2 (Bulgarian TV channel at the time). A question both comic and tragic. Nowadays the ideal seems to have changed a bit, we're not trying to catch up with the Americans anymore,  but we are still trying to catch up... or at least, to run.

"This question is completely wrong. Why do you need to be like the Americans?!", asks Eric Halsey (afterwards he confesses he wasn't familiar with this expression, but he often hears similar comments from his Bulgarian friends). He is 25, born and raised in the suburbs of Washington DC, he loves playing the guitar and harmonica ... and he loves Bulgaria and Bulgarian history so much that one and a half years ago he decided to stay, work and grow here. "There is no other place I'd rather be at the moment", he says smiling.

Tales of lands and times far off

 Eric grew up in a 'boring, tidy suburb', but in an interesting family, somewhere in the upper middle class. His mother organized meetings and events for an American union, while his father is a lobbyist with his own firm, working primarily for war veterans' rights. When I ask Eric whether his father's profession is well-described in the movie "Thank you for smoking", he smiles and says: "This movie's poster hangs on the wall at home. When the movie first came out, I asked my dad, and he said - "Yes, I know these people".  

Bulgaria attracted Eric's attention by chance, while he was in high school. At this time he already loved geography and history, but the reason to start studying our part of the globe was a girl. "Her mother had been appointed to NATO's Sofia bureau for three years. I met her right after they came back".

She told him about Sofia and the Bulgarians, and for Christmas she gave him the book "A crown of thorns" by Stefan Grouev. "This book shocked me. I was very much into history at the time, and I knew very well the World Wars period, I was fascinated by it. All of a sudden, I got this different point of view on it all, the Bulgarian point of view, and I was amazed - it looked like a completely different story", he recalls. Then he decided to visit this place some day, and fast-forward couple of years he was moving in his new apartment in the center of Sofia. "I still think it's incredible" - Eric laughs at a side comment. "This friend of mine that incensed me, she now lives in California and has three children. This is

one of these cosmic accidents in life -

 just because I met her in this precise moment, I ended up here. It's crazy how such a small thing can completely change your life's course", the young man says with a smile, and adds: "People always think this must have been a very difficult decision, a great dilemma. But actually deciding to stay was very easy for me. The difficult part was arranging the documents, because even though Bulgaria isn't in the Shengen space yet, your legal requirements are in sync with it, and the visa requirements are very high." He adds more seriously: "It was obvious for me that I had to stay. They said to me - 'You're crazy! You will have much more opportunities in the US to do what you want', but I disagree. I think I have bright future in Sofia, my life right now is here - my contacts, my friends are here, not in the US."

About Stamboliyski[1] and the false reasons for pride

Eric's interest in Bulgarian history got stronger in college, and he decided to hit two rabbits with one bullet - "I was certain I wanted to study history, the question was - what history. I also decided I wanted to study abroad for a time. I've never been to Europe, I had rarely left the US. So, I started thinking - I'm already interested in Bulgaria, and education there is more accessible compared to places like France or the UK..."

And so he transferred for an year in the American University in Blagoevgrad to study Bulgarian history. At the end of this year he realized: "Yes, this is a field I could contribute to", because "for history majors it's very important to find a niche and contribute to it. There is a lot to learn here, a lot of new things to be said... What new can you say about World War II, for example? Everything has been said already."

After Blagoevgrad Eric came back to graduate in the US, then he studied National Identities in the Central European University in Budapest, and finally he ended up in the American University in Bulgaria again, working on his thesis about Alexander Stamboliyski with a Fulbright scholarship. "He is a very interesting person. Don't get me wrong - he's not the ideal person, but he has some very interesting ideas for the time", he clarifies.

According to Eric, Stamboliyski and many other figures in our history are undervalued and overlooked. "Bulgaria doesn't appreciate the really important things in its history. I think that you pay attention to facts in your history that are not that praiseworthy, in detriment of other facts which are really admirable", he says.

One of the most frequent boasts he hears from his Bulgarian friends is that the Bulgarian army has never lost a battle. "I tell them - who cares about the past in an area (military) which will never be the future of Bulgaria? Building a national identity around military achievements doesn't lead anywhere", he says.

A much more important achievement and reason for pride could be our education - "the fact that Bulgaria, starting from nothing, managed to build a school system and increase literacy without any help or particular government strategy. In other European countries there was a general educational  revolution in the 19th century, an effort to standardize the system, while in Bulgaria the common people got together and did it themselves. This is something you should be really proud of, as a nation", says Eric Holsie.

Another good example, according to the young historian, is Stamboliysky himself. "At times in which Europe starts to modernize and the rural population (which is about 90%) is regarded almost like an enemy, Stamboliysky is the only one that asks the question: 'Can't we modernize WITH these people, not DESPITE them?' This is a great concept, from humanitarian point of view - that 90% of the population is not an enemy, not something that has to be reduced and changed in order to achieve a goal."

Eric considered a doctor's degree and an academic career, but after browsing the possibilities for advancement and the costs of these programs, he gave up. Instead he started his own project, allowing him to continue studying Bulgarian history, analyzing  it and spread his work over the Internet. Little more than an year ago he, along with Bulgarian friend Martin Hristov, bought professional  sound equipment and started

The Bulgarian History Podcast

All episodes in the podcast, personally recorded by Eric in English, are dedicated to Bulgarian history, starting with the theories of the ancestry of the Bulgarian people and the specifics of the Balkans. Thirteen episodes later he has gotten to the period of Simeon (Bulgarian medieval king).

"I decided that's what I'm gonna do now, because academic career is difficult. Fortunately, there are many ways in our technological world to make and spread your historical analysis, to gather feedback, to teach and even make some (very few) money from donations. Thanks to these donations, we managed to pay off the investments around month 10 of the project, so it's not bad at all."

Eric also represents an American firm here, he is a freelance writer for a marketing company, and he has several students, one of them a 4-year old, he teaches History and English to. He is also working on a book about Bulgarian identity in the beginning of the 20th century, although he rarely has time for it - "I may finish it in the next 10 years...". In his spare time he learns Bulgarian and/or enjoys a good beer with friends: "It's so much easier to go out with friends here; in the US you have to think constantly of transport logistics, and people are overworked and don't go out. The standards of living are very different. For example, in the area in the US  where I come from, in order to have some basic comfort you need to make very serious money, and it's mandatory to have a car. This is something I love about Sofia - you don't need a car, and I don't want a car. Of course, here everything is cheaper, and you make far less money, but if you make good money for the place where you live, what does it matter how things stand in the US", Eric comments.

"Of course, I'm not here to get rich. For me, this is an

exciting place full of changes.

I like that about Sofia - things are constantly changing, something new comes up, some new event gathers momentum. In the US change is incredibly slow. I hadn't gone back there for two years and a half, and the only difference was that the metro line got an extension. That's it. If you're out of Sofia for six months, you risk getting lost after coming back".

He misses the people, his family and ... good old barbeque. Sofia's broken sidewalks are more a source of jokes than of irritation ("You haven't really been in Sofia until you step on a loose tile and get yourself all wet", he laughs), and the ugly old buildings are charismatic and worthwhile for a historian. "When you know and understand history, these buildings are simply magical - you try to find out when they were built, why, how people tried to modernize them, to adapt them to new circumstances. Ugly things can also be interesting, or at least - amusing. I have a strange sense of humor", he says.

About Bulgarians and Americans, realistically

It's true that Americans don't know much of the world, confirms Eric. He gives an example:  "After I decided to stay, I spend a huge amount of time explaining to my parents where is Bulgaria, that this is not Ukraine, that this is a NATO and EU member state and that I'm safe".

According to him, trying to 'catch up to the Americans' is wrong for many reasons, because many things there are not ideal, or are outright problematic. The transport arrangement - oil and transport, around which the whole country is built, is absolutely unsuitable; and anyway you can't copy one country's ways onto another, without adaptation. "You could study the successful things in America - for example the justice system, but not much more", he advises.

"It is obvious that in Bulgaria the transition from communism to democracy is the least advanced - for example, the archives weren't made public until recently. But I think there is hope, and it lies in the new generation. Because even the 30-year olds nowadays have this idea that if you could do something the 'other way', using connections, you should absolutely do it like that, or you risk lagging behind. But future generations will change their attitude. It's a little sad that there isn't much you can do about it - you have to simply wait it out, but this is also the most effective method."

He says he's much more optimistic than the Bulgarians, primarily because of the examples he sees everywhere. He knows many young, active people with ideas, who are dedicated and want to improve Bulgaria. "I meet great young people, and the fact that part of them leave bothers me. But I also often meet people that say 'I'm not going anywhere, I'm gonna stay here and do something worthy'. I hope that many of those that left will come back, because it is very important to be at a place where you can really develop, be innovative, stand out, and such is this place right now. If you're young, ambitious and dedicated it's not difficult to achieve something, and I think many Bulgarians abroad will choose to come back and use here what they learned there".

When asked

What is the biggest difference between Bulgaria and the US?

 the young man starts thinking. "I'm sure there is an answer, but I can't think of one right now", he says seriously. And then he answers: "Maybe the difference is that many Bulgarians are pessimistic, when there's a reason to be optimistic; while many Americans are optimistic, when there is no reason for it. This is very funny for me, both as a participant and a spectator; in the US I'm always the negativist: "People, things are not going well, look around!" And here I'm the positivist: "People, it's not that bad as you make it to be, and things are improving". In fact, I try really hard to be a realist." 

Original author: Angelina Genova. You can find the original article here. And here is the link to the Bulgarian History Podcast.   

---

[1] Alexander Stamboliyski (1879 - 1923) was an influential Bulgarian politician, member of the Agrarian Union. He was famous for his supra-national and reformist ideas. His party won the elections in 1920 and he became Prime minister.  

Музиката не възпитавала....

От дълго време се каня да напиша едно есе за музиката като естетическа категория и като фактор за формирането на човека. Само че напоследък покрай украинския цирк  нещо не мога да се отърва от политиката.... Но най-после, един скорошен (невероятно глупав) скандал около българския рапър Криско, неговото последно парче, и породените от него изказвания в блогосферата, ме накараха да седна и да попиша по темата. И понеже за музиката като естетическа категория може (и трябва!) да се напишат десетки страници, за сега ще се концентрирам върху непосредствените морални приложения на музиката като възпитателно средство.

Рап! Р&Б! Поп! Рок! Класика... (чакай, имаш предвид Лед Цепелин, нали?)

Горепосоченият скандал ми направи едно непосредствено впечатление: средният българин е забравил че има нещо музикално което няма постоянен ритъм, барабани и текст. Средният българин си мисли че световната музика започва с Бийтълс и свършва с Риана, а българската започва с Дует Ритон и свършва с чалга звездите. Средният българин изведнъж светва когато споменеш думата 'Моцарт' - това нещо сме го учили в училище! А след това се смайва когато чуе че не само че има специални училища където се изучава само Моцарт (и другите като него, например Бах), ами и че българските възпитаници в тези училища имат доста голям успех с тези...Бах, Моцарт, и кво там беше другото.... извън България. Средният българин започва да цъка възхитено когато му разкриеш тайната на Зала 'България', както и факта че Васко Василев всъщност не е поп звезда като Кейти Пери.

Средният българин няма и представа че съществува Софийска Опера, Бургаска Опера, Разградска Филхармония и т.н. И че тези 'формации' не само че развиват активна дейност, но и имат хора на постоянен договор. И че правят .... концерти. Като Васко Василев!

Но освен за концерт на Васко Василев, средният българин е готов да даде за други музиканти правещи други концерти, и изпълняващи същата музика, не повече от 10 - 15 лева. Ако му поискат повече, той се възмущава: "Абе ти за кой се мислиш бе, за Васко Василев ли????"

Та затова вече от години държавата е принудена да субсидира сериозно всички билети, продадени за концерти и изяви с класическа музика. Защото средният българин ще даде с удоволствие 150 лв. за шоу на Металика (чиито музиканти са учили около 4 - 5 години, а може би дори не и толкова!), докато 25 - 30 лв. за концерт с програма: Бетовен, Брамс, Рахманинов (за изпълнението на които се иска обучение от средно 15 години, плюс още много години специализация и опит), му се струват кожодерство!

 А как се стигна до това положение, след като през омразния комунизъм класическата музика беше въздигната на пиедестал? През омразния комунизъм хората мечтаеха да направят децата си цигулари и пианисти, а музикалното училище в София едва смогваше да прослуша стотиците кандидати? Отговорът на този въпрос е много сложен, но за щастие - не е важен за тази дискусия.

Емоционалният ефект туп-цъ, срещу емоционалният ефект Бах

Според мен е напълно разбираемо хората да коментират че горепосочения скандал с Криско е безмислено упражнение в лицемерие, и най-вероятно е изкуствено предизвикан от конкурентите на Криско. В крайна сметка безкрайно повтарящите се рефрени и теми на Р&Б музиката, както и на повечето други жанрове в съвременната 'забавна музика' много бързо втръсват. Човешкият организъм привиква към всичко, особено когато то е еднообразно и повтарящо се. Затова всяко лято имаме нови 'летни хитове', затова световната музикална индустрия е принудена да бълва хиляди нови парчета всяка година - защото те се повтарят до втръсване. Накрая вече ти трябват доста повече неща от музиката за да постигнеш някакъв емоционален ефект, например трева, водка, кълчещо се пред теб полуголо момиче и т.н.

От друга страна имаме един феномен наречен Бах. Един гений, които преди почти 300 години (да, ТРИСТА ГОДИНИ!!!) е написал музика, чиято невероятно богатство, разнообразие и чистосърдечна емоция са способни буквално да ударят като с чук някой неподготвен съвременен слушател. Едно-единствено 4 - 5 минутно 'парче' на този композитор, изпълнено от талантлив музикант, е способно да транспортира човек директно в Рая. Или в Ада. Може би и затова неговата музика се изпълнява и до днес... за разлика от хитовете на Кристина Агилера.

Виждал съм хора, обикновени слушатели, които се сблъскват с класическа музика не-повече от веднъж на 2 - 3 години, да плачат докато слушат едно обикновено ноктюрно на Фридерик Шопен; да слушат със зяпнала уста величествения финал на симфония на Бетовен или Брамс; да кимат с глава в ритъма на валс от Щраус... без необходимите добавки на трева, водка или танцуващи момичета. А средния българин.... (погледни по-горе).

Възпитание чрез музика?

От памтивека е известно че музиката може да упражнява емоционално влияние върху тези, които я слушат. Различни религии използват този феномен от древността и до днес. Различни народи са развили специални напеви с които да подпомагат работния процес - те открили че повтарящи се действия стават по-лесни и точни ако вършещите ги пеят определени ритмически интонации съвпадащи с движенията. Историците са записали как прослувутите войни на древна Спарта са използвали определен вид музика за тренировки и вдъхновение по време на битка. Много други войни са ги копирали по-късно.

При положение че един толкова разпространен и лесно-достъпен (в нашата дигитална ера) феномен като класическата музика има подобен емоционален ефект.... дали той би могъл да послужи като възпитателно средство? Да видим:

- Като професионален музикант, присъствал (и свирил) на хиляди концерти, не съм виждал нито веднъж по време на тези концерти откровени грубиянщини, простащини, да не говорим за каквито и да е прояви на насилие. В редките случай когато е имало инциденти, те са резултат по-скоро от непредпазливост, отколкото на зла умисъл. Интересно е че дори хора които отиват за пръв път се интересуват как трябва да се държат по време на концерт.
Ситуацията е много различна по време на концерти със 'забавна' музика. Аз лично съм присъствал на сбивания, да не говорим за тотална липса на внимание от страна на 'публиката' (особено когато 'концертът' е в някой клуб). Съвпадение?

- Пак говорейки като професионален музикант (тук ще подчертая: класически музикант!): за 30-годишна кариера, след постоянно пребиваване в три различни страни на три различни континента (без да броим краткотрайни контакти с колеги от много други страни на още континенти), до днес не съм видял професионален музикант който да е невъзпитан, груб, невъздържан, прост, или откровено агресивен. На каквато и да е възраст! Съвпадение?

- Различни изследвания, проведени напоследък, сочат че деца, учещи музикален инструмент се развиват различно от другите. Определени сфери на мозъка, свързани с двигателни и координационни функции се развиват много по-силно. Даже има и индиректни доказателства че интелектът на тези деца се развива по-бързо от този на другарчетата им. И това е без да броим положителното влияние върху дисциплина, способност за съсредоточване и възприемане.

Тоест: дори без провеждане на директни изследвания (явно никой досега не се е сещал за нещо толкова просто!) доказателствата убедително сочат, че хора които имат редовен контакт с класическа музика са по-културни, по-сдържани и по-малко склонни към агресия. Може би е време нашите образователни дейци да се замислят как тези ефекти могат да се използват в полза на обществото? И вместо да се хвърлят милиарди за полиция и сигурност, да се хвърлят малко милиони за култура? 

Философско-етически анализ на социалните корени на синдрома 'Ай сиктир от тая държава'

Тези дни стана модерно из нйета да циркулират свободно пространни статии, разсъждаващи по една или друга типична черта на съвременния българин, било то външна (облекло, кола, места, които посещава) или вътрешна (поведение, музика която харесва, морал и т.н.). Правят впечатление не само приликите в общия тон на статиите (по правило силно саркастичен), но и  в тяхната композиция - обикновено включваща един или повече примери от 'личния опит' на автора,  последвани от унищожително саркастични анализи и обобщения. Общ е и фактът, че впечатлението на средния читател след като завърши статията трябва да е на силна погнуса, отвращение, реакционност и възмутеност от 'просташките навици на тия селяндури, дето са ни се натресли навсякъде на нас, културните хора! Дето ни се врат в краката под път и над път, пълнят заведенията и общо взето не можем да се отървем от тях!  Ей заради тия простаци държавата върви надолу - ние знаещите и можещите правим титанични напъни да станем европейци, а ония....

Прицел на тези статии може да стане всичко - от недовършения ремонт на 'Витошка' до намусената лелка в общината, която те е накарала да чакаш половин час за някаква справка. Този 'източник' след това бива развит, раздут, анализиран, експоненциално инициализиран и компариран, неусетно превръщайки се в един вид митично чудовище, заплашващо всеки момент да погълне крехката ни демокрация и да доунищожи това, което чалгата е оставила от клетата ни култура.

Обикновено местата в които се появяват тези статийки са разни независими интернет медийки, от сорта който се чете от ограничена аудиенция от 'светнати' хора. По правило останалите материали в медийките са всякакъв тип новини от сорта на 'Огромна дупка погълна кола в село Радун, Пловдивско' , или анализи от независими и никому неизвестни 'експерти' относно бъдещите намерения на Русия, настоящите зверства на талибаните, или прочее шокиращи факти от широкия свят. Тези новини, анализи и сатирични статии незабавно се шеърват от 'светнатите' хора по Фейса, така че техните другари по светнатост за пореден път да се убедят колко е забутана тая държава, и ох, не мога повече тука, и Боже, кога най-после ще мога да се махна от тази дупка.

Същите тези 'светнати' хора въздигат в култ всичко западно. Просто защото не е българско, а е от ЗАПАДА. Там е цивилизацията бе братооооо... ние тука сме не третия а деветнайстия свят.... Тези хора, също така по правило, са ходили три - четири пъти на ЗАПАД, обикновено Виена, Париж или Прага (защото другите места не са им по джоба, а и може да не са чували за градове като Залцбург или Пилзен).  Тези хора не говорят чужд език, макар че силно им се иска; съответно те ходят редовно на уроци по инглиш, където тейкват всички видове информации за Ню Йорк, Сан Франциско, Лондон, и ъпдейтват регулярно своите разбирания за 'европейските и световни модни тенденции'. Обичат да гледат ЦиЕнЕн, макар че общо взето не разбират какво се говори там - важното е че 'така се прави телевизия бееее, ский за кво си говориме...'.

За тези хора светът на изток свършва някъде след Израел. Просто защото Израел и ивицата Газа постоянно я дават по ЦиЕнЕн. Ский кви ужаси стаат там, тея животни палестинците са се побъркали.... Места като Хонг Конг, Пекин и Токио са някакви митични наименования, които може да съществуват (защото са ги виждали по ЦиЕнЕн), но може и да са измислени от комунистите, тия мафиоти гнусни. На Запад, Америка пък е като обетованата земя-мечта - има я навсякъде в легендите, но е недостижима като мираж. Разбира се, 'светнатите' хора биха направили всичко възможно да се преместят там, и всяка година пускат за Зелена карта. Ама не дай си Боже да спечелят - ще изпаднат в паника и току-виж се отказали да отидат, щото  'Абе какво ше праи сулю като мене там на Запад....'

Тези хора изпадат в ярост при най-малкия намек че на ЗАПАД не всичко е перфектно. Те не вярват на човек който твърди, че е настъпил лайно в метрото на Франкфурт; че метрото на Париж смърди на пикня, или че в Ню Йорк малките улички са по-пълни с боклук отколкото в София. Че опасността да те оберат в Париж и Лос Анджелис е по-голяма отколкото в София. Те се смеят открито на някой, който разказва истории за некомпетентност или ограниченост на някаква западна организация (обикновено търсейки начин да докажат че некомпетентността на организацията е резултат на тъпотата или грешките на човека, който контактува с нея). Те въздигат в култ италианската пица, френското вино и гръцкия зехтин и се подиграват на човека, който твърди че бразилската пица, българското вино или испанския зехтин са по-добри. Омаловажават факта, че в Белгия има групи танцуващи български хора, казвайки че тези групи сигурно са от българи емигранти. Не може културни хора като белгийците да се занимават с някви балкански глупости! Ходят на класически концерти с американска музика, но се смеят когато им покажеш елементи от българска ритмика в същата тази музика. За тях чалгата е Бич Божи, а Лейди Гага е супер куул; в същото време когато демонстрираш че последния най-модерен бийт от холандски ди-джей е базиран на чалгата, те пак почват да се подиграват.

 Но стига с примерите. Колкото и да ми е забавно да ги изброявам.... Това, което хората за които говоря не осъзнават е, че те не са уникални. Те всъщност имат безброй копия по цял свят, включително в обетования Запад. По същия начин, например, бразилеца който е ходил два пъти до Дизниленд Флорида си мечтае да живее в Америка или в Европа, защото всичко в Бразилия му е гнусно и просташко; американеца, който е ходил един-единствен път до Париж, си мечтае да живее там, защото всичко в Америка е просташко и консуматорско; индиеца си мечтае да живее в Европа или Щатите, защото..... еми защото там има по-малко индийци на квадратен метър. Сигурен съм, че има специфично сложно научно наименование на този феномен, но има и едно много по-просто и ясно обяснение за него - Тревата винаги е по-зелена от другата страна.

Хората които се държат по този начин обикновено се делят на две групи: те или нямат база за сравнение, или дотолкова обичат уредеността че са готови да пожертват всичко друго в живота си за да я постигнат.

Аз лично съжалявам хората от втората група: те са готови да прекарат живота си затворени вкъщи (защото няма с кого да излязат), разхождащи се из града или парка само докато е светло (защото на много места на Запад ако те видят навън по тъмно може да те арестуват). Тези хора не смеят да мръднат от страх да не погазят някое от многобройните правила, режими, закони, закончета и т.н., с които Запада е пълен. Те ядат безвкусна храна и сандвичи, претъпкани с химия плодове и зеленчуци, и усилено се опитват да забравят лютеницата и кюфтетата, всекидневно внушавайки си че 'сме много по-добре без тия селянии'. Те са готови да работят извънредно и да не се прибират вкъщи с дни, защото 'така се работи на Запад, така се печелят пари'. Те дори са готови да разнасят пици, въпреки че са завършили инжинерство, само и само да останат на Запад.

Хората от първата група пък са жертва на един лесно обясним психологически феномен - липса на база за сравнение. Защото не е достатъчно да посетиш Париж за три-дневна екскурзия, за да добиеш база за сравнение - за това се искат години опит на дадено място. В крайна сметка, как можеш да се убедиш че българската бюрокрация с всичките и проблеми е в пъти по-ефективна от бразилската, например, докато не ти се наложи там да чакаш един месец за шофьорска книжка, или три месеца за задграничен паспорт; че българската храна е в пъти по-вкусна и разнообразна от френската, докато не ти се наложи да ядеш френски ястия в продължение на година; че  българското Черноморие не отстъпва по качество на гръцкото, докато не хванеш лумбаго от излежаване по камъните там, не си нараниш краката по подводните камъни на 'перфектните гръцки плажове', или не ти писне да ядеш Гироси (които всъщност са дюнери), гръцка салата (тоест шопска салата) и да пиеш гръцко кафе (тоест турско).  

Също така няма как да обясниш на българина, свикнал със заплата от 700 лв, че заплата от 3000 долара всъщност не означава кой-знае какво. Не и докато не си живял на място, където заплатите са по 3000 долара, но разходите за живот възлизат на поне 2000; една ваканция изяжда още 2000, а едно ходене на хубав ресторант - 150. Където един семестър обучение в нормален колеж струва 15 000 долара, а здравната застраховка - 800 на месец.

Разбира се, тук вече опираме и до ценности. За човек който предпочита да носи винаги маркови дрехи и да има последен модел Айфон пред това да има свободно време за семейството си и да може да се събира с приятели когато му скимне, Запада трудно може да има алтернатива. Не е трудно да разберем също така как някой, израснал с мечтата да живее на Запад е готов да преглътне всякакви видове неудобства и лишения, за да реализира тази мечта. За мен лично са по-дразнещи онези, които въздигат Запада в култ, но в същото време не биха си мръднали и пръста за да се опитат да живеят там. Които прекарват целия си буден живот в оплаквания от селянията и простотията, а в същото време не се и опитват да издигнат самите себе си над масово продаваните по медиите идеи за мода и поведение. Защо танцуването на български хора да е 'задръстено'? Защо слушането на качествена българска музика (тази, която НЕ ИМИТИРА последните западни хитове!!!!) да е селско? Защо пък да е просташко да носиш чантичка-диагоналка, или да се разхождаш по Витошка? Вие някога замисляли сте се за невероятните гледки които се откриват там - в едната посока купола на Света София сякаш завършва една перфектна пешеходна зона, докато в другата Витоша се извисява величествено над всичко? Извинявам се, но аз съм се разхождал по доста забележителни места из света, и на много малко от тях има подобни по достойнства гледки. А сега добавете кафенетата и ресторантчетата наоколо, заедно с добре аранжираните магазини - еми как Витошка е различна от която и да е централна пешеходна зона в Европа? Защо да не ида и да се разходя там? Какво значение има факта че мъжете носят чантички в които да си държат нещата, вместо да си ги завират по джобовете? Някога поглеждали ли сте се отстрани, с портфейл заврян в задния джоб, телефон в страничния, и ключове висящи от гайката на панталона? Какво стана последния път, когато се опитахте да се наведете?

Та така, драги мои приятели. На някои от вас може и да не ви хареса какво пиша, но и на мен много неща които вие пишете не ми харесват. Надявам се да не си разваляме приятелствата за такива дреболии, особено когато света изглежда ще пламне всеки момент. Препоръчвам ви да се вгледате в живота си, и да започнете да изброявате успехи и неща, които ви правят щастливи, вместо да се самоизяждате всеки път когато някой идиот ви засече на улицата, или когато лелката зад бюрото не изпълни искането ви със скоростта на компютър. Животът е прекалено кратък за да не оценяваме хубавите неща, които ни се случват. Тук в Сао Пауло (най-големия, мръсен, неуреден и грозен град, който съм виждал) има един радиокоментатор, който обича да завършва рубриките си с:

"Бъдете щастливи!"

The Russian Complex

I am deeply troubled by the latest developments in our world. To an impassioned analyst, it all points to a time of desperate and to a certain degree chaotic actions in which one superpower tries to regain control over something which is essentially uncontrollable - the hearts and minds of many Eastern peoples which don't share Western ideas and rhetoric, as well as the hearts and minds of some Western people which start to see through these ideas and rhetoric and dismiss them as essentially moot.

We are seeing nowadays flaring conflicts in the whole world: some of them are open war, as in Syria and Afghanistan; some of them are rebellions, as in Ukraine, Iraq and some African countries; finally, some of them are widespread social protests and unrest, as in Greece, Italy, Portugal, Spain, Brazil, Turkey.... And the fact is that practically no region of the world is spared of these happenings. It all points to me to failed policies, and the fact that we see them in so many different social systems means that the policies are not related to a certain social order, but rather to the Zeitgeist - the Spirit of our time.

For me one major conflict, however, is more dangerous than all others - the Ukraine crisis. It is more dangerous because of several reasons:

1. It involves two nuclear powers, which also happen to be 'old enemies' - US and Russia. 
2. It plays on old fears and strong feelings in the region, which threaten to blow up at any moment. The whole of Eastern Europe hasn't forgotten communism, or rather that period in which the Soviet Union dominated politically and economically a range of countries. 
3. It also comes with dangerous ignorance on the part of the US. It is ignorance because US policymakers insist in old-style prejudiced views towards Russia; and it is dangerous because they refuse to recognize that Russia is being threatened by their prejudiced policies. And unlike the US which has never really experienced a foreign invasion, Russia is all too well acquainted with it. In fact, they still can't recover from the last one - the German Nazis killed so many Russian soldiers during World War II that their society is still unbalanced, having more females than males. And that's not mentioning all the infrastructural devastation. 

The development of this particular conflict brought into full light something which I find extremely troubling, and I choose to call 'The Russian complex' (complex being here that pathological state in psychology which arises from historical assumptions which are often groundless and leads to dangerous mistakes). It is also in just another form the old 'Us versus Them' mentality which perpetuated the Cold War and seems to permeate the Western society today. Why do I think it's a complex? Because it is founded on incorrect assumptions about Russia, and is leading Western society to accept Russia as an enemy - something which might become extremely dangerous, as I will point out.

Contemporary myths about Russia

Western society today is permeated by myths about Russia and its predecessor - the Soviet Union. Those myths were created during the Cold War, and they were perpetuated even after the Soviet Union was no more. Those myths govern the way the West sees Russia today, and the way they form their foreign policy towards Russia. But actually, these myths may have originated much earlier, during the era of Catherine the Great, in which Russia had its greatest territorial expansion.

Myth N 1: Russia is an imperialistic invader and it threatens European territorial integrity

Russia has always been at war with Central European powers during the Renaissance. Especially with their good neighbors, the Poland-Lithuanian Commonwealth, and Sweden. Of course, we can hardly say that any European country at that time was a shining example of peaceful coexistence and non-expansionism. It was rather the norm for countries to change borders every couple of decades. And what about the European colonies all over the world? Some of them existed until some 60 years ago!

During the Napoleonic Wars Russian armies reached Central Europe on several occasions, although they were actually a part of the anti-Napoleonic league (so they were allies with other European nations). Also, we can't forget that it was actually the French Napoleon which first invaded Russia! Note this well: here we have a Western European country going as far as Moscow!

Then comes the Second World War, during which the German Hitler decided to break an alliance with the Soviet Union and invade them. The result - Soviet armies reached Berlin again. Oh yes - AFTER having been invaded.

And then, there's the formation of the Soviet Union itself, and their de-facto annexation of various neighbor countries, both in Europe, and in Asia. Well... this happened right after the war. Since then, there have been only one Russian (Soviet) invasion - Afghanistan. But even the most vociferous 'Russian imperialism' defenders acknowledge that this was in fact a de-facto proxy war between the US and the Soviets, and again - the invasion happened AFTER a pro-Soviet government in Afghanistan was faced with a US-instigated rebellion.

Here come modern times, with the much - advertised 'Putin' invasions of Georgia, and Crimea. But wait! Both happened again after .... hold your breath.... US-instigated coups in Georgia and Ukraine. Afterwards we had Russian-instigated counter-coups in respectively South Ossetia and Crimea, after which the proverbial genie left the bottle. So... Russian again seems to be reacting to, not initiating wars.

I'd like to present a historic comparison for a second here, on the question of imperialistic-style land grabbing. European countries, essentially ALL of the more powerful Western European countries, were land-grabbing like crazy for the entire Renaissance period all across Africa, India, the Far East, and the Americas (both of them!). This land-grabbing and general meddling even prompted ancient and honorable societies like Japan and China to close their borders for Europeans - whose armed traders and missionaries were everywhere! Until the advanced weapons of the peace-loving, progress-bringing European businessmen of the time forced said countries to reconsider their positions, of course.

Then comes the United States of America - that paragon of democracy, world peace and International law. The US started by rolling over the native populace of North America, then starting several wars with Mexico which ended with the annexation of California, Texas, etc., then some more wars with Spain (annexation of Cuba)... During World Wars I and II they annexed various islands in the Pacific, which were later used for nuclear experimenting.

After that they went through a 'more peaceful phase' - they stopped annexing land and simply started extorting governments all over the world to accept American military bases and American business partnerships. When countries wouldn't comply, democracy was being generously dispersed to them in the form of bombing campaigns, and several invasions (Panama, Guatemala, and more recently Iraq, Afghanistan, etc).

So... let's not be too quick to brand someone 'Invader'. Geopolitics are at play here, and although invasion can never be fully justified, Russia has a bit of an excuse here - as I pointed out, they are extremely sensitive in regards of their security, and they DO feel genuinely threatened by NATO expansion on their borders. On the other hand, the US is playing way out of their immediate sphere of interest here, simply wanting to wreak havoc and mayhem on the borders of their old enemy.

Myth N 2: Russia is a barbarous, backwards country which isn't worthy to compete economically with us

Well, until late 19th century that might even have been true, to a certain extend - at that point the West was busy industrializing itself, factories were belching smoke all over the countryside, cheap clothing and other items were being mass-produced (by men AND women AND children laboring in most inhuman conditions and being 'employed' by heartless businessmen who only cared about profit). While Russia's society was still agrarian, mired in bureaucracy.

Then came the Bolshevik Revolution which altered immensely this society. Over 15 - 20 years, amid political turmoil and social unrest, amid problems and wars, that same society became an industrialized nation. That same backward, barbarous nation found the strength and technology to withstand the mightiest army that Earth has seen since the days of Alexander the Great (an army which rolled effortlessly over Europe and was well on their way to bombing the UK to the Middle Age)! Several years later that same backwards communist society found the resources to compete with the US and the entire European West during the greatest arms race this planet has ever seen, AND beat them in Space! That same backward society provided the entire Eastern Europe with Nuclear power, while a good part of the rest of the world was still choking under toxic clouds produced by Coal Power plants. And no, Russian reactors haven't been proven to be inferior to Western reactors. Yes, there was the Chernobyl disaster, but then again there was the Three Miles Island disaster in the US and the Fukushima disaster in Japan. Soviet-time Russian reactors are still functioning, until this day!

And let's not forget - the ENTIRE Soviet economy was state - planned, while the ENTIRE western economy was private. One thing is certain - private initiative has a much greater power to develop new technologies quickly, although it turns out these new technologies are seldom very useful. I mean.... LED TV's, iPhones and tablets might all be a revolution in personal communications, but they hardly help us in very meaningful ways. At the same time Russian rockets are now the only means to reach the International Space Station, after the advanced, high-tech Western society shut down their own launch programs due to .... spending. Yep, there is money for advanced weapons, but there's no money to send men to space, apparently.

And yes - let's look at Russian culture. One can hardly deny its value when the majority of brilliant classical musicians in the last 100 years were Russians (Soviet), the same goes for ballet-dancers, and in all other cultural spheres Russian maintains an influence which is at least as strong as Western influence. Just look at last years' Sochi Olympic opening and you'll know what I'm getting at. Again - we've had all of this during the hardest economic race the planet has ever seen, and afterwards during one of the greatest economical disasters a single country has ever passed through - the fall of the Soviet Union. If after all of this we still cherish Russian culture, that means something.

Myth N 3: Russia is an authoritarian, non-democratic country.

Well, this was most certainly true during the communism. Although... the Politbureau which held the supreme power in the Soviet Union was comprised by several people, not one single person. OK, we had Stalin, and several others, but even the Russians recognized him as a crazed dictator soon after his death, and reformed their policies afterwards. I'm reluctant to blame Stalin for all atrocities which are known to have happened in the Soviet Union, of course - there were horrible mass-killings and persecution of dissidents before him, although not so much after him. Oh well, it was war, it was a regime change, and at every such moment there are mass-killings. Look at the French revolution, or the English revolution before that. Look at Hitler. We can hardly say that the Russians are the only monsters here.

And nowadays we have glorious, free democratic West, and backwards, authoritarian non-democratic East. But wait! There are many more parties presented in the Russian Duma (Parliament) than in .... say.... the United States of America Congress! There are the same amount of media outlets in Russia as there are in the West, nobody's forbidden any social networks there, unlike in Turkey, and to my knowledge the Russians aren't persecuting with vengeance everyone that damages their image to the rest of the world! It wasn't Russia which forced Julian Assange to live in an Embassy, because of a phony sex scandal, and under fear of being extradited to the US and spending his life in prison for 'disseminating state secrets'; it wasn't Russia which exiled Snowden for revealing the mass-surveillance network of the US....

At the same time, it IS Russia, and the hated Putin, which continues to call for negotiations in every major world crisis today, while the free, democratic and peace-loving West is itching for bombing campaigns and ground invasions. It is that peace-loving West which continues to turn a blind eye to an Ukrainian army bombing Ukrainian cities and killing Ukrainians in their own country. It is that West, and most notably - the US, which keeps using drones to bomb targets halfway across the world (which often turn out to be innocent civilians, because the great CIA is apparently not omnipotent!). And NOT ONCE has the US consulted anyone else over their War on Terror campaigns; over Iraq, Afghanistan, over special ops resulting in men being killed.

So, who's an authoritarian country? Russia, which keeps trying to cooperate with the rest of the world, or the US, which bombs and kills, believing they are the Guardians of World Peace and Democracy? And let's not get into the part how it always turns out there are vested US or European interests behind all these bombings and killings. What, let's even forget how the US vice-president's son was recently appointed to a post in .....Ukrainian energy company, which holds the rights to drilling for shale gas in ....EASTERN UKRAINE!

Myth N 4: Russia is a corrupt country, governed by oligarchs

Let's discuss oligarchy, shall we? The Wikipedia gives the following definition of an oligarch:

Business oligarch is almost a synonym of the term "business magnate", borrowed by the English-speaking and western media from post-Soviet parlance to describe the huge, quickly acquired wealth of some businessmen of the Post-Soviet states (mostly Russia andUkraine) during the privatization in Russia and other post-Soviet states in 1990s.

So... 'huge, quickly acquired wealth'. Mmmmmmm, how fast did Mark Zuckerberg and Bill Gates acquire their wealth? Or a person that wins the Lottery?

And Privatization... that is, transforming State property into Private property, with other words - selling stuff owned by the state to private investors. This word is probably the single word most used when we, from the former Eastern bloc, want to accuse someone of being unfairly rich. Because, you see, he used his connections to acquire state property, and then turn into a businessman. Well, acquiring a property tends naturally to turn you into a businessman, and if you're smart and successful, you WILL become rich out of that property. So, let's accuse, on that basis, all Western business magnates that acquired some property thanks to their connections, of being 'Unfairly rich'! Let's forget how the others abused workers during the Industrialization; let's forget how they used slaves as workers before that; let's forget how they manipulated stock markets and financial centers to their own ends and enrichment. Let's also forget how the Waltons are paying pitiful salaries to their workers in the US, and salaries which amount to slavery in their overseas sweatshops. Let's just accuse those that acquired some factory thanks to being close to a Party member and turned it into a business empire!

So, what would be a 'fair privatization'? Probably the one that gives a factory to a Western company. Even when most of these companies didn't demonstrate the slightest interest in acquiring what they deemed to be 'backwards, non-modern, low-tech, useless pieces of crap from Soviet times'. I know a bunch of cases when state factories in Bulgaria were offered for privatization, and there wasn't even ONE candidate for them! They had to lower the asking price again, and again, and again, until finally someone would demonstrate interest. Some years later, everyone started to accuse the organizers in selling state property for pennies, or to friends. Well .... they had no choice.

Of course, I'm not saying that there were no misuses during the privatization, that there were no 'mafias' cooperating to get properties. What I'm saying is that the 'oligarch' concept is inherently flawed - these people became rich because they managed to modernize and use outdated factories; to turn them operable again and offer jobs to millions which had despaired of working again. In the last years of the Soviet Union, and the entire Eastern bloc, decay was settling everywhere - modernization was indeed sorely needed, but there were no resources for it. Not when the political will for that had all but vanished. So, I say we should THANK those people we call derisively 'oligarchs' for getting these factories back on their feet, one way or another.

And then - Putin is working with the oligarchs, and for them. That is to say that Western politicians are never work with their businesses? That is to say, It's good when the US president defends American business interests across the world, but it's bad when Putin defends Russian business interests? What about the whole western political system, where only people backed by enormous funds ever make it to the public eye, so that they could have ANY chance of being elected on an important public position? How's that different from the situation in Russia? Oh, but it is, because Russia is 'A BACKWARDS, CORRUPT, AUTHORITARIAN COUNTRY, RULED BY OLIGARCHS'.

Now, corruption is something very difficult to pinpoint and define. Is a government official accepting bribe 'corrupt'? Most certainly. But: is a State Senator voting for a law after being lobbied for months corrupt? No? Yes? Maybe? Recent surveys in Western democracies have shown that more and more resources are being spend by private firms on lobbying. As a result, more and more legislation is being passed which is in the immediate interest of these firms, and usually to the detriment of the general populace. Isn't THAT a corrupt practice? Yet it is fully accepted by us, simply because it is disguised under the term 'Lobbying'.

So again, let's not be too quick to point the finger at others, when our own practices may actually be as corrupt as theirs.

How these myths endanger the world's stability today

So, I hope I've managed to at least make you think and question what the Western media is pouring out at you. Russia is no more, or less corrupt than any other country; they are economically less developed than the West (how can they not be after 70 years of planned economy?), but they are catching up at an astounding speed; and most importantly - THEY HAVE NO MORE ASPIRATIONS TO RULE THE WORLD THAN THE UNITED STATES HAVE. They are simply protecting their interests. And here comes the danger:

- BECAUSE OF ALL THESE MYTHS, WE IN THE WEST BELIEVE RUSSIA NEEDS TO BE 'CONTAINED' SOMEHOW, OR UNSPEAKABLE THINGS ARE GOING TO HAPPEN.

Well, these unspeakable thinks are well on the way of happening BECAUSE of this policy! NATO, an organization whose SOLE purpose is to defend the West against Russia, has been expanding continuously for the past 20 years, and now BORDERS Russia. The last serious buffer between NATO and Russia, Ukraine, is being torn apart by dangerously inept pro-western parties with messianic delusions; parties which drive Ukraine towards NATO membership. At the same time, NATO chiefs and their de-facto masters from the US are ramping up warlike rhetoric unheard of even during the times of the Cold War - all over the dubious developments in Ukraine. They couldn't swallow up the derailment of their plan to turn Crimea into their first base in the Black Sea, and are now risking an all-out confrontation with a nuclear power. And dragging the entire Europe in it! Now.... wouldn't you feel threatened if the school bully who terrorized you before all of a sudden moves next door and starts threatening you?

Now, there is a fine point here. There are two possible explanations of the course the West is taking:

1. Western politicians feed this crap to the public, in order to create the necessary public support for their policies. This is a (somewhat) less dangerous situation, because it shows understanding of the basic truth here, and that means that these politicians won't actually go all the way to war. 
2. Western politicians actually believe themselves in the above myths. Now, here is where the true danger lies - such politicians will be ready to do anything to stop Russia, including triggering a war and turning it thermonuclear. Instead of just maneuvering for greater power and more economical leverage, they might in fact threaten Russia or China directly, at which point there WILL be a response. Neither country has forgotten the World Wars and what they cost them - a cost that the US never had to pay. We can only hope that in this case cooler European heads will realize the danger before it is too late and reign in the American trigger-happy warmongers. 

Let me ask some questions here:

1. Why the new Kiev governors, if they really intend to govern the ENTIRE Ukraine, never did any attempt whatsoever to reconcile with the rebels in the East? Or do they claim that artillery and airstrikes are a form of negotiations? A wise governor that thinks about the interests of an Ukraine containing millions of Russian descendants would prevent this situation by extending an arm to them immediately after the 'revolution' on the Maidan. But even after they missed the opportunity (and actually did the exact opposite by attacking the Russian language as a second official language), Yatsenyuk and Turchinov continued with a rhetoric aimed almost exclusively at demonizing Russia, and by extension, everyone who wants 'warmer' relations with it. They claimed countless times that Russians are invading, that they're sending arms to rebels; that there are special agents in Ukraine, etc. All of these claims were either given without any proof, or the proof turned out to be false.


2. Why the US, if they're so intent on letting Ukraine governs itself and its affairs, meddle constantly there? Since (and during) the Maidan, there has been an almost endless stream of American officials openly and covertly visiting Kiev; that includes the chief of the CIA, as well as the US Vice-president. Their claims that all they do is support democracy are starting to look pretty transparent, especially after it turned out the vice-president's son has been appointed to an Ukrainian energy company's board.


3. Why the European officials, if so intent on assuring peace in Ukraine, haven't called ONCE for the Kiev government to suspend the military operation in Eastern Ukraine? Or do they imagine that anyone will want to negotiate freely with bombs falling nearby? It is now evident that the rebellion won't die on its own; and it's not as if the Ukrainian army is showing the vaunted restraint: there have been, to this point, multiple hits at local hospitals, schools and government buildings; even residential buildings. Maybe it's the case that after weeks of ineffective action in april-may, during which there have been multiple defections from the army when they entered the 'terrorist cities' and faced the grandmas and grandpas asking them to turn back,, that same army has determined that there is simply no way they can quietly eliminate the leaders of the rebellion, and they've decided to turn up the heat? There were no artillery and airstrikes in the beginning, now there are - on a daily basis. And, to what extend are they prepared to keep turning up the heat? Maybe until we get Syrian - style images on TV? And to what extend are the peace-loving, reconciliation-bent, democratically-oriented Western powers prepared to support this situation, after they did their utmost to condemn Bashar-al-Assad doing absolutely the same? Again, Russia is the one that keeps calling for negotiations and restraint, while the US keeps supporting unconditionally Kiev. But maybe they're gonna change their mind, and the God help us all.

The failure of US's 'We don't negotiate with terrorists' policy

There's more, unfortunately. I'm sorry to keep pointing the finger at the US, but there's simply no helping that today. I'm so disappointed in their leadership... Because in the last 20 years US politicians seem to have forgotten the meaning of the word 'compromise' and how important it is for diplomacy. They seem to have believed in their self-professed 'Manifest destiny' to bring peace and prosperity to an unsuspecting world....

We've had now more than 10 years of the War on Terror. The war which was intended to reign in the terrible danger of jihadists and terrorists who want nothing more than scare the peaceful people into accepting stuff. Or at least that's what we were led to believe - that all these people in the Middle East are terrorists. More like 10 years of War OF terror, in fact, because all it seems to have achieved is to have multiplied the extremism in all the original flarepoints. Nowhere where the US' regime change policies have been applied lately have they been successful: Afghanistan and Pakistan are still fighting with unrelenting Taliban; Libya is in chaos; Tunisia - also; Egypt is quickly reverting to the old ways with a new face at the front. We see today insurgents in Iraq which have taken major cities, in rebellion to the central government, and forced the Americans to cooperate with their archenemy, Iran, to stabilize the situation. I won't even comment on Syria. So, is this how foreign policy should be conducted? Bash the scull, then see if the victim recovers with your 'careful' attention???? Why did this happen? Because the principle 'We don't negotiate with terrorists' is wrong? Or because .... the people US is fighting aren't in fact terrorists?

It's been more than 10 years since the US unilaterally decided that they have a license to kill wherever they want in the world, in the name of extinguishing terrorism and/or bringing democracy and freedom. But it seems that each kill they make spawns 5 more enemies! Like the mythological hydra, the enemies of the US, hell-bent on causing mayhem and havoc, have sprung again and again, with fresh strength and determination. Enemies that actually have other things in mind than attacking the US! They have much more local goals, based in old conflicts, tribal warfare which has been going on for centuries, and in which the US jumped completely unprepared. They believe that Western-style democracy is applicable everywhere, and they just need to remove the current despot or tyrannical hunta, and all will be well.... Instead, they manage to earn the enmity of both sides in the conflict. 

What's more - after 50 years of largely peaceful influence on the rest of the world, an influence which caused even teenagers in communist Russia and China to secretly love the US, they are now managing to extinguish single - handedly all their achievements! US wars have caused more damage to their image in the last 15 years than any communist propaganda ever could; US foreign policy has earned them more enemies than they had even during the Cold War; their economic influence has turned into a synonym of unhealthy dependence. The world is now scared of Monsanto and their GMO monsters; the world is terrified by the effects of American fast-food practices, and uses American social habits as an example of how NOT to live. Even staunch US allies like Germany and France have been stunned by the scope of NSA' spying activities. But most of all, the world is starting to see the steel hand under the velvet glove - yes, even their staunch European allies have started questioning America's true goals. And on top of that, they create more and more hate by killing more and more! Until when is this going to continue?

We all thought that Barack Obama would restart American foreign policy, that he will bring an end to the belligerence and high-handed actions. Instead, if anything, he has exacerbated these. And all of that is now backfiring - in a terrible way. The danger is that Obama and the people he has surrounded himself with insist on not seeing any of this, they insist on showing the world a scarecrow in Russia, so that the world may forget their failures! It is for this reason, along with the riches to be had in Ukraine, that this crisis has been brought to this point - because the US hopes of cutting the ties that European countries were forming with Russia and its energy riches - riches which were not controlled by the US. They hope of convincing the rest of the world that Russia is the archenemy, and it needs to be 'contained', if the world is to be 'saved'.

The Russian complex again

So, this is the Russian complex I've been talking about. That it's Us versus Them, and if we don't choose a side, we will suffer from a terrible fate. This viewpoint is being enforced with terrible strength today in the entire Europe, where the US is forcing us to choose a side - them or Russia. Why? Why not be independent and work with both to everyone's advantage???

This is the 'Russian complex' - a mortal fear, born out of false myths and misunderstanding history; a fear that We, which live in peace and prosperity, have to fight continuously to protect these from THEM, the demons that are trying to take all this away from us. That we have to sacrifice everything we deem precious - freedom, human rights, liberty, just so that the government could protect us. This is a veritable Orwellian nightmare!

We have lived in fear from the terrifying Russians for so long that we've forgotten to think for ourselves. We react instinctively on what we hear on the media, and we never stop even for a moment to think - 'Hey, that doesn't sound quite right... Are they trying to manipulate me?' And until we, the people of the West, are in this state, we will continue to dance to a music we can't even hear. And the masters of the world, whomever they happen to be, will be free to do whatever they want.