Welcome to the blog of Miroslav Georgiev - classical pianist and conductor. Here you can read and discuss interesting stuff from the world of music, life, politics and more.

Friday, September 5, 2014

Музиката не възпитавала....

От дълго време се каня да напиша едно есе за музиката като естетическа категория и като фактор за формирането на човека. Само че напоследък покрай украинския цирк  нещо не мога да се отърва от политиката.... Но най-после, един скорошен (невероятно глупав) скандал около българския рапър Криско, неговото последно парче, и породените от него изказвания в блогосферата, ме накараха да седна и да попиша по темата. И понеже за музиката като естетическа категория може (и трябва!) да се напишат десетки страници, за сега ще се концентрирам върху непосредствените морални приложения на музиката като възпитателно средство.

Рап! Р&Б! Поп! Рок! Класика... (чакай, имаш предвид Лед Цепелин, нали?)

Горепосоченият скандал ми направи едно непосредствено впечатление: средният българин е забравил че има нещо музикално което няма постоянен ритъм, барабани и текст. Средният българин си мисли че световната музика започва с Бийтълс и свършва с Риана, а българската започва с Дует Ритон и свършва с чалга звездите. Средният българин изведнъж светва когато споменеш думата 'Моцарт' - това нещо сме го учили в училище! А след това се смайва когато чуе че не само че има специални училища където се изучава само Моцарт (и другите като него, например Бах), ами и че българските възпитаници в тези училища имат доста голям успех с тези...Бах, Моцарт, и кво там беше другото.... извън България. Средният българин започва да цъка възхитено когато му разкриеш тайната на Зала 'България', както и факта че Васко Василев всъщност не е поп звезда като Кейти Пери.
Средният българин няма и представа че съществува Софийска Опера, Бургаска Опера, Разградска Филхармония и т.н. И че тези 'формации' не само че развиват активна дейност, но и имат хора на постоянен договор. И че правят .... концерти. Като Васко Василев!
Но освен за концерт на Васко Василев, средният българин е готов да даде за други музиканти правещи други концерти, и изпълняващи същата музика, не повече от 10 - 15 лева. Ако му поискат повече, той се възмущава: "Абе ти за кой се мислиш бе, за Васко Василев ли????"
Та затова вече от години държавата е принудена да субсидира сериозно всички билети, продадени за концерти и изяви с класическа музика. Защото средният българин ще даде с удоволствие 150 лв. за шоу на Металика (чиито музиканти са учили около 4 - 5 години, а може би дори не и толкова!), докато 25 - 30 лв. за концерт с програма: Бетовен, Брамс, Рахманинов (за изпълнението на които се иска обучение от средно 15 години, плюс още много години специализация и опит), му се струват кожодерство!
 А как се стигна до това положение, след като през омразния комунизъм класическата музика беше въздигната на пиедестал? През омразния комунизъм хората мечтаеха да направят децата си цигулари и пианисти, а музикалното училище в София едва смогваше да прослуша стотиците кандидати? Отговорът на този въпрос е много сложен, но за щастие - не е важен за тази дискусия.

Емоционалният ефект туп-цъ, срещу емоционалният ефект Бах

Според мен е напълно разбираемо хората да коментират че горепосочения скандал с Криско е безмислено упражнение в лицемерие, и най-вероятно е изкуствено предизвикан от конкурентите на Криско. В крайна сметка безкрайно повтарящите се рефрени и теми на Р&Б музиката, както и на повечето други жанрове в съвременната 'забавна музика' много бързо втръсват. Човешкият организъм привиква към всичко, особено когато то е еднообразно и повтарящо се. Затова всяко лято имаме нови 'летни хитове', затова световната музикална индустрия е принудена да бълва хиляди нови парчета всяка година - защото те се повтарят до втръсване. Накрая вече ти трябват доста повече неща от музиката за да постигнеш някакъв емоционален ефект, например трева, водка, кълчещо се пред теб полуголо момиче и т.н.
От друга страна имаме един феномен наречен Бах. Един гений, които преди почти 300 години (да, ТРИСТА ГОДИНИ!!!) е написал музика, чиято невероятно богатство, разнообразие и чистосърдечна емоция са способни буквално да ударят като с чук някой неподготвен съвременен слушател. Едно-единствено 4 - 5 минутно 'парче' на този композитор, изпълнено от талантлив музикант, е способно да транспортира човек директно в Рая. Или в Ада. Може би и затова неговата музика се изпълнява и до днес... за разлика от хитовете на Кристина Агилера.
Виждал съм хора, обикновени слушатели, които се сблъскват с класическа музика не-повече от веднъж на 2 - 3 години, да плачат докато слушат едно обикновено ноктюрно на Фридерик Шопен; да слушат със зяпнала уста величествения финал на симфония на Бетовен или Брамс; да кимат с глава в ритъма на валс от Щраус... без необходимите добавки на трева, водка или танцуващи момичета. А средния българин.... (погледни по-горе).

Възпитание чрез музика?

От памтивека е известно че музиката може да упражнява емоционално влияние върху тези, които я слушат. Различни религии използват този феномен от древността и до днес. Различни народи са развили специални напеви с които да подпомагат работния процес - те открили че повтарящи се действия стават по-лесни и точни ако вършещите ги пеят определени ритмически интонации съвпадащи с движенията. Историците са записали как прослувутите войни на древна Спарта са използвали определен вид музика за тренировки и вдъхновение по време на битка. Много други войни са ги копирали по-късно.
При положение че един толкова разпространен и лесно-достъпен (в нашата дигитална ера) феномен като класическата музика има подобен емоционален ефект.... дали той би могъл да послужи като възпитателно средство? Да видим:
- Като професионален музикант, присъствал (и свирил) на хиляди концерти, не съм виждал нито веднъж по време на тези концерти откровени грубиянщини, простащини, да не говорим за каквито и да е прояви на насилие. В редките случай когато е имало инциденти, те са резултат по-скоро от непредпазливост, отколкото на зла умисъл. Интересно е че дори хора които отиват за пръв път се интересуват как трябва да се държат по време на концерт.
Ситуацията е много различна по време на концерти със 'забавна' музика. Аз лично съм присъствал на сбивания, да не говорим за тотална липса на внимание от страна на 'публиката' (особено когато 'концертът' е в някой клуб). Съвпадение?
- Пак говорейки като професионален музикант (тук ще подчертая: класически музикант!): за 30-годишна кариера, след постоянно пребиваване в три различни страни на три различни континента (без да броим краткотрайни контакти с колеги от много други страни на още континенти), до днес не съм видял професионален музикант който да е невъзпитан, груб, невъздържан, прост, или откровено агресивен. На каквато и да е възраст! Съвпадение?
- Различни изследвания, проведени напоследък, сочат че деца, учещи музикален инструмент се развиват различно от другите. Определени сфери на мозъка, свързани с двигателни и координационни функции се развиват много по-силно. Даже има и индиректни доказателства че интелектът на тези деца се развива по-бързо от този на другарчетата им. И това е без да броим положителното влияние върху дисциплина, способност за съсредоточване и възприемане.
Тоест: дори без провеждане на директни изследвания (явно никой досега не се е сещал за нещо толкова просто!) доказателствата убедително сочат, че хора които имат редовен контакт с класическа музика са по-културни, по-сдържани и по-малко склонни към агресия. Може би е време нашите образователни дейци да се замислят как тези ефекти могат да се използват в полза на обществото? И вместо да се хвърлят милиарди за полиция и сигурност, да се хвърлят малко милиони за култура?