Welcome to the blog of Miroslav Georgiev - classical pianist and conductor. Here you can read and discuss interesting stuff from the world of music, life, politics and more.

Saturday, January 10, 2015

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЕВРОПЕЕЦ


В един мой пост във Фейсбук веднага след трагедията в редакцията на Шарли Ебдо написах, че скоро ще открием какво наистина означават европейските ценности. Защото лесно е да издигаш идеи, да ги защитаваш високопарно и да мъмриш другите които не ги възприемат, когато ти самият не си ги подложил на изпитание. В годините след Втората Световна Война Европа формира своите ценности: свобода, демокрация, свобода на словото и израза, и най-вече - ТОЛЕРАНТНОСТ. Безумията на Хитлер и ужасите на Холокоста естествено бяха показали до какви крайности може да доведе нетърпимостта към другото, към различното, и следвоенна Европа пое достойният за уважение дълг да докаже че е способна да преодолее или приеме различията между десетките култури, които представлява, и да поеме към едно друго, мирно бъдеще.

Малко история


Само че в продължение на три десетилетия Европейския Съюз (или по-скоро идеята за Европейски съюз, защото самата организация като такава формално е сформирана чак през 1993 със споразумението от  Маастрихт) никога не беше поставян пред сериозно идеологическо изпитание. В годините на Студената война Желязната завеса ефективно пречеше на миграционния поток Изток - Запад, а серия от други проблеми значително ограничаваха имиграцията от други части на света. Така, с изключение на имиграция от бивши френски и британски колонии към съответно Франция и Великобритания, народите на Западна и част от Централна Европа, които образуваха тогавашния 'Европейски съюз' всъщност бяха едно практически затворено общество, споделящо култури които са съжителствали вече векове наред.

И ето че Желязната завеса падна... и настъпи нещо, което по принцип се определя като имигрантска вълна, но което днешните европейски националисти вероятно определят като 'Содом и Гомор'. Първо, самият Европейски съюз се разшири невероятно, включвайки останалата част от Централна и голяма част от Източна Европа; второ, различни политически фактори доведоха до сериозна емиграция от Близкия Изток и Северна Африка към Европа. И ето че изведнъж блажено- изолираните европейци бяха принудени да се разминават с цигани по улиците на Стокхолм, да ядат дюнери насред Октоберфеста в Мюнхен, да наблюдават строителството на джамии там където преди никога не се е чувала думата 'Аллах'...  

Реакцията не закъсня. В последните 10 години единствено глухите и безнадежно ограничените не са забелязали вълната на национализъм и анти-емигрантските настроения която заля Европа. Забрани за това и онова започнаха да се роят; закони ограничаващи имиграцията - също. Откровено националистически партии като Национален Фронт (Франция) и ЮКИП (Партия за Независимост на Великобритания) заеха сериозно място в политическия спектър не само в респективните си страни, но и в Европарламента. В последните седмици, дори преди Чарли Ебдо, в Германия се провеждат масови демонстрации срещу 'ислямизацията' на Европа. Какво точно означава това? Не противоречи ли то на тази ценност, която е осигурявала мирът в Европа в последните 50 години - толерантността?
И ето че си дойдохме на думата:

Какво точно означава да си европеец?


Да се придържаш към европейските ценности? Но какви точно са те? Много често когато разговарям с приятели и познати усещам, че като стане дума за Европа и ценности те по-скоро повтарят думите като магически заклинания, без всъщност да ги разбират. За тях да си европеец означава да се разхождаш насред Мюнхен през Октоберфеста и да пиеш бира; да се наслаждаваш на шедьоврите в Лувъра; да седиш по кафенетата във Венеция и Флоренция; да ходиш на опера в Берлин; да харесваш (или да твърдиш че харесваш) Бетовен и Моцарт и да купуваш Моцарткугелн; и да се възхищаваш (но не и да караш) колело в Амстердам. Същите тези хора се мръщят когато насред Октоберфеста освен вездесъщата миризма на наденички се промъкне миризмата на дюнер; псуват невъзпитаните туристи които ще ги прегазят в Лувъра; оплакват се от скъпотията във Флоренция и от безумните шофьори;  намират си извинения всеки път когато ги поканят на концерт с класическа музика...  скоро след това те започват да псуват евреите и циганите, да твърдят че комунистите и турците трябва да се избият до крак, и да се възхищават на просташкия език на Бойко Борисов. Пита се в задачката - разбрали ли са те какво е да си европеец, или чисто и просто се наслаждават на бляскавата външност на Европа, до момента в който нещо ги издразни?

Дойде време да направим един безпощаден анализ на основните европейски ценности и на начина по който те се разбират, тълкуват и прилагат.

ДЕМОКРАЦИЯ - правото народа да контролира как се управлява държавата в която живее. Това означава не само да спориш с комшията в кварталното кафене, не само да крещиш срещу телевизора по време на предизборните дебати, ами също така в изборния ден да си вдигнеш задника и да отидеш да гласуваш, каквото и да ти струва това. Пък ако ще и да пуснеш празна бюлетина! Защото човек, който не е упражнил изконното си право на глас, който не се е потрудил най-малкото да осъзнае че има избори, няма право после да се оплаква, че държавата не се управлява така както иска. Ако пък човекът е осъзнал, че никоя от партиите, които се явяват на изборите не представлява неговите интереси и виждания, то тогава идва моментът за граждански изяви като протести и манифестации. 

СВОБОДА - правото да правиш каквото пожелаеш, когато пожелаеш, и доколкото ТОВА НЕ ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ. Забележете, това е право на ВСИЧКИ, не само твое! И когато някой друг те помоли да спреш да правиш нещо, защото му пречиш, ти би трябвало да спреш, а не да му кажеш да ходи на майната си. Още по-добре, преди въобще да надуеш чалгата до дупка на отворени прозорци, би трябвало да се замислиш дали това би се харесало на всички наоколо. Запитвали ли сте се някога защо в Европа има улични музиканти само по централните площади? И защо тези улични музиканти никога не използват безумно силни колони?
От друга страна, правото на свобода означава че Ахмед има право да се разхожда по улицата с тюрбан, така както и ти се разхождаш с дънки. То означава че Раджиф може да проповядва хиндуизъм, доколкото това не пречи на хората, така както и ти проповядваш Библията. Не можеш да говориш за свобода и след това да забраняваш ползването на бурка на обществени места - това е силно противоречие което в крайна сметка ще избие някъде.

СВОБОДА НА СЛОВОТО - възможността да се изказваш без страх от последствия. За съжаление, именно това право бива поставяно на все по-големи изпитания напоследък. Нека да започнем с един куп съдебни дела, заведени срещу журналисти за клевета - къде с повод, къде без повод. Нека да продължим със систематичното изкупуване на медии от медийни магнати. Веднъж сменили собственика си, тези медии някак си променят гласа си... докато в един момент всички тези гласове започват да звучат еднакво. Пресен пример за това е поркитието на украинската криза, при което всички западни медии единодушно осъдиха Русия, и никой не си даде труда дори да разгледа руската гледна точка. И то при положение че сериозни западни политици, включително Хенри Кисинджър, изявиха несъгласие с разтръбените навсякъде виждания за причините за кризата и пътищата за нейното разрешаване. А единствената медия на Запад, която се опитва да представи различната гледна точка, Russia Today (RT) е обявена за подлога на Кремъл и дискредитирана по всякакъв начин. Даже разбирам, че има сериозни опити да я забранят във Великобритания, защото видите ли, тя била 'руска пропаганда'! Дайте тогава да забраним BBC, държавната британска телевизия/радио, защото е 'британска пропаганда'? И Deutsche Welle, защото е германска такава? Кой точно определя какво всъщност означава пропаганда? И не, фактът че една медия се финансира частно, а друга - държавно, не гарантира по никакъв начин нейната неутралност (или липса на такава). И трите горепосочени медии се финансират държавно, и по силата на тази логика са абсолютно едностранчиви. Само дето 'частните' CNN и NBC и прочее други американски медии са приели абсолютно същия тон като държавните BBC и DW - даже в много случаи BBC се явява по-безпристрастна от Fox News, например... 
И, разбира се, обратната ситуация съществува в Русия (но тя не ни интересува, защото в момента говорим за европейските ценности).
Отново - не можеш да говориш за свобода на словото, а след това да осъждаш и забраняваш 'руската пропаганда' - това също е противоречие, особено когато много западни медии могат да се обвинят в същата едностранчивост. 

Нека да продължим след това с новата Мека на комуникациите - социалните мрежи. Защо така се случва че в тези мрежи все се чуват силно един вид мнения, докато друг вид мнения едвам се чуват, или направо се премахват? Защо винаги се оказва че радикалните мнения (и от двете крайности) звучат със силата на концертна тонколона, а по-умерените едвам-едвам се промъкват тук-таме?

Защо в Европа, така както и в Щатите, започват да се промъкват все повече и повече 'табута'? Какво означава че е позволено на осмиваш Пророка, но не е позволено да осмиваш евреите, негрите, хомосексуалните? И най-важното - ЗАЩО не е позволено? Западния свят се опитва да бъде морален пример за свобода на словото на останалия свят, но когато подобни противоречия се промъкнат в системата ни, моралното ни право също се подронва - това не трябва да се позволява. Време е да преосмислим дали наистина Европа цени истинската свобода на словото, или всъщност цени собствената си гледна точка?

И накрая - държавната 'анти-терористична' политика, която по някаква причина все се насочва срещу личните комуникации на хората. Зачестяват случаите в САЩ, например, в които невинни хора биват арестувани по обвинения в тероризъм заради невинни реплики в чата на онлайн игра? В кой момент задължението на държавата да ни защитава от терористи преминава границата и се превръща в инструмент за подтисничество? Заслужава ли си да се откажем от основни свободи, само за да предотвратим атаки които могат да бъдат предотвратени по много други начини??? Нима така няма да се превърнем в това срещу което се борим? Не е ли време да преосмислим какъв пример предлагаме на света?

РАВЕНСТВО - когато всички са равни пред закона, независимо от тяхното обществено и материално положение. Само че нека не забравяме, че за да си равен пред закона, ти трябва добър адвокат. Какво става с тези, които не могат да си го позволят? Те отиват в затвора, докато други, за същите провинения, се разхождат на свобода, просто защото скъпо платения им адвокат е намерил вратичка в закона...  

Нека не забравяме също че съществува нещо, наречено расизъм. За много хора, особено в България, това е мъгляво понятие което е свързано най-вече с негрите в Щатите. Аз искам да ви поясня, драги приятели, че расизъм също така е да обвиниш циганин че те е ограбил, само защото той се е приближил до теб в трамвая. Расизъм е да докладваш съседа в полицията по обвинение в тероризъм, само защото той е брадат и леко мургав, и ти се струва че се държи подозрително. Расизъм, макар и под друга форма, е да крещиш на жена-шофьор че не може да кара, когато се е забавила на светофара.
И накрая, и това искам да го подчертая с десет черти: РАСИЗЪМ Е ДА ПРЕХВЪРЛИШ ПРОВИНЕНИЕТО НА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ИНДИВИДА ВЪРХУ ЦЯЛАТА ИМ РАСА/РЕЛИГИЯ. Защо когато американските малоумници изпозастрелят за пореден път невинни и деца из училища и кина, никой не обвинява бялата раса или американската нация, а когато арабските малоумници взривят нещо, ние обявяваме кръстоносен поход срещу целия арабски свят? Защо когато ненормалния фашист Брейвик застреля колкото там хора застреля, никой не обвини Европейския съюз за това????

ЧОВЕКЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО - това означава да поставиш човекът и човешкия живот преди държавата, преди компанията, преди търговията и келепирът. И тук включвам човешката общност и интересите на тази общност преди личните ти интереси! Именно тук ние българите все още имаме огромни проблеми, защото не можем да разграничим личното благо от общественото. Мислим си, че да работиш за себе си е върховната необходимост, а другите около теб - кучета ги яли. Не сме разбрали още, че в един колектив, в една организация, каквато се явява всяка една човешка общност, независимо от размерите ѝ - фамилия, компания, град, държава; във всяка една такава общност всеки индивид зависи за благоденствието си от другите индивиди; че когато един бедства, цялата общност страда. За съжаление именно тук капиталистическата система влиза в пряк конфликт с ценностната ни система - държанието на българите, уви, не е изолирано. Поставянето на индивидуалното добруване пред колективното такова е основата за корупцията; а корупцията е една от най-големите злини на нашето общество.
Затова се замислете следващия път, когато някой приятел ви 'открехне' как да заобиколите закона; мислете преди да предложите подкуп на държавния служител за да придвижи по-бързо документа ви; мислете, преди да откажете за пореден път да дадете малко пари за доброто на локалната ви общност, било то някакъв клуб, църква, или дори входа на блока - защото 'те какво са направили за мене???'.  

Нямам за цел да разглеждам всички ценности по отделно, мисля че вече демонстрирах гледната си точка. Като европейци ни предстои време на изпитания. Период, който ще докаже доколко наистина се придържаме към общите ценности, които отличават Европейския Съюз от която и да е друга федерация (включително САЩ).

За мен да си европеец е да уважаваш и да се възхищаваш от другите, на тяхната култура, също както уважаваш и се възхищаваш от твоята собствена. Да си европеец е да станеш в трамвая, когато видиш старец или бременна жена; да позволиш на другия да мине преди теб на входа на сградата; да не се ръгаш да си първи навсякъде. Европеец е да изразиш гражданската си позиция по културен начин, особено когато си призван специално да го направиш; но и всеки път когато сметнеш че се налага - а не да си мълчиш и да смяташ че това не те засяга, че другите трябва да разрешат проблема. Да водиш диалог, а не монолог. Да не прибягваш до силови методи, когато сметнеш че не можеш да постигнеш своето с думи!
Европеец е да защитаваш горепосочените ценности, не само когато ти изнася, или когато е модерно. Не може да защитаваш свободата на словото когато става въпрос за Шарли Ебдо, но да си мълчиш когато става въпрос за украинското правителство забраняващо руски канали, или за саудитските крале осъждащи блогъри на 1000 камшика заради критики срещу тях. Да защитаваш свободата на германците да слушат лендлери и Брамс, но да се възмущаваш когато арабите слушат маанета, и когато българите слушат чалга...

Европеец е също така да отстояваш правата си. Когато забележиш нещо нередно, като например случай на корупция, да го докладваш по съответните канали. И най-вече - да мислиш преди да говориш, и преди да се хвърляш да защитаваш първото, което се тръби по медиите! Запомни, че ти си човешко, МИСЛЕЩО същество, а не някакво зомби, управлявано от кукловоди!

Знам че много от тези неща в момента изглеждат невъзможни, особено що се отнася до държавата. Но малките стъпки водят до големия прогрес! Рим не е бил построен за един ден; и един народ който е бил мачкан в продължение на 50 години естествено е забравил как да се управлява достойно. Аз вярвам в способността на България да се превърне в достойна държава; вярвам в достойнството на българите като народ. Липсва ни единствено смелостта да се обединим и да защитаваме правата си, както и да работим заедно за общия ни прогрес.