Welcome to the blog of Miroslav Georgiev - classical pianist and conductor. Here you can read and discuss interesting stuff from the world of music, life, politics and more.

Friday, January 20, 2017

Ерата на Тръмп

Ето ни днес, след един ден който за много хора беше невъзможен само допреди година. Денят, в който Доналд Тръмп се закле като президент на САЩ. За много 'прогресивни' хора това е като денят на Страшния Съд - тяхния най-голям кошмар, облечен във властта на най-могъщия човек на планетата.

Няма да коментирам доколко да си 'прогресивен' е полезно за света. Последните 15 години показаха. (казвам 15 години, защото трагедията на финансовата криза от 2008 се готвеше много преди това, а именно тя е причината за всичко което се случва днес).

Та значи, още не са минали и 5 часа от заклеването на Тръмп, а медиите вече гъмжат от коментари. Много от тях - злостни, разбира се. Веднага сравниха броят на хората, присъствали на церемонията, с броят на хората, присъствали на заклеването на Обама преди 8 години. Разликата е, разбира се - фрапираща, което не е никак чудно. Барак Обама е един от най-добрите оратори, които съм чувал, а пацифистичните му предизборни идеи не биха се харесали единствено на Торкемада и Хитлер. Само че страхотната популярност на отишлия си президент не му попречи по-късно да направи много неща, които някои биха нарекли 'глупости', а други - 'трагедии'. Тази популярност, освен това, някак не успя да избере кандидата който той изрично подкрепи.

В интернет веднага се появиха коментари за прическата на Тръмп.

Прическата.

И, разбира се, анализира се речта на Тръмп. Колко приличала на речите, които произнасял по време на предизборната си кампания.

Би било странно (меко казано) Тръмп да каже едно по време на кампанията, и друго - по време на тази реч. Някои избиратели може да се почувстват предадени. Един вид.

Колко 'популистка' била речта.

Просто обожавам тая дума - 'популизъм'. Пълна с негативни конотации, без директно да доказва или обяснява каквото и да било. Тоя бил 'популист', не гласувайте за него. Оня бил 'популист' - ще съсипе държавата! Явно не може да се обещава нищо, което би се харесало на обикновените хора. Като работа, спокойствие и сигурност.

Ама чакайте! Какво лошо има в това човекът да обещае да намери работа на американците? Нееееее, това е долен 'популизъм'! Обеща да съживи инфраструктурата на страната - пак 'популизъм'. Явно трябва да се говори само за икономиката, растежа на БВП, световното положение, ИЗИЛ, Русия, Путин, Хакери, и опасността от десния популизъм. Иначе си 'популист'. И не само в САЩ. ами също така във Франция, Италия, Германия, Англия и повечето други европейски страни.

По странна случайност, това са същите страни в които напоследък нео-либералния естаблишмънт търпи изборно поражение сред изборно поражение. По още по-странна случайност, именно сега стана ясна невероятната заплаха, която Русия и Путин представляват за световния ред, и как целия Западен свят трябва да се обедини и да им се противопостави. Е, животът е пълен със случайности.

Но да се върнем на Тръмп. Президентът, който започва управлението си с един от най-ниските рейтинги на новоизбран президент. Всички очакват от него да се провали с гръм и трясък, и някои даже вече му точат ножа. (Пак по странна случайност, същото се случи и с Дилма Русеф в Бразилия - започнаха да и точат ножа от деня, в който се закле преди две години и нещо).
Обама, с един от най-високите рейтинги, беше награден с Нобелова награда за мир няколко месеца след встъпването си в длъжност, на базата не на друго, а на предизборните му обещания. По тази логика следва Тръмп да получи Нобелова награда за икономика, тъй като предизборно обеща да съживи икономиката на САЩ (явно тя още има нужда от съживяване).

Да, ама не - както казваше Петко Бочаров. Обещанията са си обещания. Обама не успя да изпълни нито едно, НИТО ЕДНО от обещанията, които му донесоха наградата. Вместо това той успя дефакто да започне още една война (без да е спирал другите две), и да доведе отношенията с Русия до прага на войната. Страхотно постижение за лауреат на Нобелова награда за мир. Вместо това той успя горе-долу да дръпне американската икономика от ръба на пропастта, с цената на масирано печатане на пари, и да започне една силно необходима (макар и непълна, както се оказва) реформа на американското здравеопазване - едно от най - несправедливите на цялата планета.  

Силно се съмнявам че Тръмп ще успее да изпълни и една десета от икономическите си обещания, по простата причина че половината американско БВП, съставено от могъщия корпоративен сектор на страната, ще му се противопостави. Дори президентът на САЩ няма да може да се справи с мултинационалните корпорации.

В същото време също толкова дълбоко се съмнявам, че Тръмп ще изпълни която и да било от извънземните заплахи, които накараха либералите по света да го обявят за Враг номер Две (Едно винаги е Путин). Просто защото много от тези обещания ще изискват съдействие от инидивуалните Щати, които той няма да получи. Най-много наистина да построи стена по границата с Мексико.

От друга страна, би било изключително, ако той успее да изпълни нещо, което нито един друг американски президент не е обещавал (доколкото знам):

"We do not seek to impose our way of life on anyone, but rather to let it shine as an example for everyone to follow."

'Няма да налагаме нашият начин на живот на никого, вместо това ще блестим по начин, който останалите да искат да последват.'

Така, както хората от Източна Европа поискаха да последват блясъка на западните демокрации в последните години на комунизма. Все си мисля, че ако САЩ не бяха започнали да налагат демокрация по четирите краища на света, Тръмп никога не би станал президент.

Та значи, като се разсее димът, може би най-важното което Доналд Тръмп ще може да направи, е да възстанови отношенията с Русия до някаква степен на нормалност. Подозирам че дори това ще му е трудно, тъй като собствената му партия е съставена от хора като Джон Маккейн - Бащата на Идеологическата Водородна Бомба. Все пак, ако Тръмп успее да постигне най-после съгласие за ситуацията в Сирия, и успее да озапти полуделите украинци, това ще е успех. А руските санкции да си седят - да се радват либералите, че на Путин се отстоява идеологически отпор, и че голямото комунистическо, опа извинете, руско зло се загражда немедленно с танкове и ракети.

За другото - каквото сабя покаже. Както ни показаха осемте години на Обама, няма смисъл да се пениш преди да знаеш какво ще се случи.


Само се надявам някои хора по света да не се паникьосат окончателно, и да не почнат пак с активните мероприятия. Защото говорим за двете най-големи ядрени сили на планетата - едно 'погрешно' изстрелване в края на краищата никога не е изключено, особено когато на горепосочените хора фантазията им се развива все-повече.