Welcome to the blog of Miroslav Georgiev - classical pianist and conductor. Here you can read and discuss interesting stuff from the world of music, life, politics and more.

Sunday, October 16, 2016

Американско предизборно шоу на ужаса

Бог ми е свидетел че съм виждал доста политически циркове. Бидейки родом от България (страната на Царя на осемстотинте дни, страната на Жорж 'Не ме гледай тъпо' и на Бат Бойко), и живеещ в Бразилия (където в Конгреса без капка свян се подвизават осъдени и търсени от Интерпол, предизборните клипчета са в ритъм на самба или пък включват сцени от 'Замръзналото кралство', а на предишните избори пак в Конгреса успя да влезе един професионален шут), смея да кажа че познавам всякакви видове 'политици'. Преживял съм Виденовата зима, преживял съм Падението Костово, а сега наскоро преживях и еди особено болезнен импийчмънт тук в Бразилия - процес по време на който многократно предизвикваха интелигентността на горките гласоподаватели и от двете страни на барикадата. Абе хора, може ли когато се гласува импийчмънта в Долната Камара да им трябват 6 - 7 часа, така че всеки от петстотинте и малко депутати да призове като свидетел я Бог, я семейство, я съседи и приятели? Вместо да изложи причините за гласа си?
Също така смея да кажа че съм поне основно запознат с невероятната глупост известна като Брекзит, с Мари льо Пен и новата генерация европейски националисти. Та дори и с 'президент' Петро Порошенко, който беше обещал да си продаде бизнеса и да преживява от президентска заплата, ама май е позабравил.  

Но такова животно като Американски избори '16 не бях виждал.

Такива кандидати като Дъ Доналд и Хилърейтъра не бях виждал.

Тези хора и самия процес който ги доведе до това да спорят за най-високия пост в световната политика направо ме карат (за пореден път) да се съмнявам въобще доколко работи демокрацията.

Кандидатите


В един критичен момент в световната история 'най - зрялата' демокрация в света успя да произведе двама кандидати, които меко казано предизвикват повдигане на вежди. Дайте да видим:

Доналд Тръмп - милиардер, бизнесмен, шоумен, известен с това че дълги години е 'уволнявал' участниците в своето шоу имитиращо истински работен процес в типична компания. Ако Тръмп беше българин сигурно щеше да се казва Делян Пеевски. Така де, вижте го само - отвратително нагъл тип, който не се притеснява ни най - малко от съмнителните си бизнес практики (наскоро Тръмп призна че дълги години е укривал данъци), и се опитва да вземе активно участие в политическия живот. Добре, да признаем че изглежда доста по - добре от Свинян, и има чар. Поне докато не си отвори устата - в момента в който се заслушаш какво точно казва Тръмп, от безсрамните обиди които ръси срещу най - различни раси, нации, че и цели полове, та до глупавия начин по който се омотава в собствените си безмислици.

Хилъри Клинтън - олицетворението на американския политически апаратчик. Една безлична жена която обаче е тренирана от най - добрите ПиАр специалисти; една наследница на политическа династия която има връзки навсякъде по висшите ешелони както на властта, така и на бизнеса. Хилъри винаги казва правилните неща; никога не обижда директно, никога не жестикулира погрешно, никога не демонстрира каквато и да е емоция която да е естествена. Ако Тръмп има чар, който те залъгва за няколко секунди, то Хилъри прави впечатление на компютърна анимация, но без талантливия актьор зад сцената, който ѝ придава живот. В крайна сметка говорим за жената която в пряк текст е казала, че човек трябва да говори едно пред микрофоните, и съвсем друго зад закрити врати, с хората които имат значение. Видите ли, Линкълн бил правел така. Тоест, няма съмнение че в момента в който Клинтън се изкачи на най - отговорния пост в света (мисля че вече няма съмнение кой ще спечели изборите), кукловодите зад сцената ще ръководят цялото шоу.

При Обама поне имаше някакви напъни на самостоятелност. Доста бързо потушени, но ги имаше.   

Процесът


Самият процес с който бяха избрани двамата кандидати на двете най - големи (разбирай - единствени) политически партии в Съединените Щати е повече от съмнителен. Първичните избори при двете партии имат различни правила, но резултатите се виждат с невъоръжено око.

Тръмп си беше Тръмп още когато се появи на сцената преди година и нещо, и фактът, че републиканските големци не успяха да спрат победният му ход към номинацията осъжда по унищожителен начин не друг, а републиканските избиратели. Вижте, не искам да обиждам, но хора, които ръкопляскат на охарактеризирането на цяла една нация (мексиканската) като 'изнасилвачи', хора, които са готови да забранят влизането на представителите на цяла една религия на територията на Щатите - това не са хора с които бих искал да контактувам. Уви, тези хора избраха Тръмп за своя кандидат.

В интерес на почтеността трябва да отбележим че републикансите 'големци' не се решиха да използват разни извънредни средства за да лишат Тръмп от номинацията, която му се полагаше по правото на изборния процес. Не че не опитаха. Точка за демокрацията.

За съжаление същото не може да се каже за другата половина от футболното поле. Демократите още от самото начало бяха нарочили Хилъри за своя кандидат - това стана пределно ясно както от поведението на медиите, така и от изявленията на демократските 'големци'. Само че се появи неочакван проблем - Бърни Сандърс, който за нула време направи това което никой не смяташе за възможно: с минимални средства и практически никаква подкрепа  от каквито и да било влиятелни личности в политическата сфера се превърна в заплаха за Клинтън. Там където Хилъри говореше заучени клишета Бърни засягаше истински вазни теми; там където Хилъри очевадно се държеше като богоизбрана, Бърни се представяше като човек от народа в най - добрия смисъл на думата. Може би пък на избирателите демократи най - после им беше писнало от президенти които се държат по - агресивно от републиканци; които не правят нищо за обикновения американец и които събират милиони в дарения още по времето на първичните избори.  Бърни Сандърс предложи алтернативна политическа платформа в която имаше смисъл, платформа която намирисваше на коренна промяна - не само в американската външна политика, но и в американското общество.

Само че политическото статукво в тази партия има много оръжия в арсенала си, включително и нещо което може да се оприличи на атомна бомба - Суперделегатите, хора които демократите големци лично са избрали по критерии които не са публично достояние. Те не са обвързани по никакъв начин с обикновения избирател, и следователно могат напълно да прененбрегнат резултатите от първичните избори по време на решителната конвенция която избира официалния кандидат на партията. А още от самото начало на избирателния процес стана ясно че смазващо мнозинство от тези Суперделегати подкрепят Клинтън. Това, и някои интересни шашми в някои ключови щати осигуриха необходимото мнозинство на Килъри, така че тя килна амбициите на Бърни, който в интерес на демократичното единство се обяви в нейна подкрепа и оттегли кандидатурата си на конвенцията. Толкова за драматичната промяна на която се надяваха не малко американци; промяна, която още Обама беше обещал. Точка за статуквото. 

Кампанията


И ето че стигаме до кампанията. Трябва да признаем, че дори в по - добри години американската политическа кампания е само малко по - различна от медийно шоу. Така де, какво значение всъщност има за обикновения избирател какво смятат кандидатите за аборта или за легализирането на марихуаната? А пък важни въпроси като икономиката и външната политика обикновено се свеждат до убийствено общи приказки. Пък и всеки знае че каквото и да се обещава на екрана после едва ли ще се изпълни.

Само че този път дори тези обикновени разсейки отсъстват; дори общите приказки ги няма! Парадоксално е, че знаем повече за политическите платформи на двамата кандидати от изявления и дебати по време на първичните избори, а не от официалната кампания! Всъщност от момента в която тя започна, Хилъри и Тръмп са изключително заети да се замерят с лайна, а не да обсъждат политически идеи.
А, да - и да не забравяме руснаците. Може би трябва да напиша РУСНАЦИТЕ, защото в последно време Путин заплашва да стане по - важен в Америка дори от въпроса за аборта. Така де, доколкото знам дори по време на Студената война никой кандидат не е бил обвиняван че е агент на руснаците. Е, разбира се - за демократите е по - лесно да говорят за руснаците и за техните хакери, отколкото за информацията които тези хакери разкриха: маневрите на политическата машина на демократите срещу Бърни Сандърс; идеите за не - толкова - тайни намеси във войната в Сирия, речите на Хилъри пред банкерите от Уол Стрийт, разкриващи колко са близки; и най - вече - лобистките дейности на Фондацията Клинтън, която приема 'дарения' срещу въвеждането на дарителите във вътрешните политически кръгове на Вашингтон. В други страни това се счита за трафик на влияние и е подсъдимо.

Интересното е, че републиканците също избягват усърдно да говорят за тези неща. Може би по взаимно съгласие, защото и те ги вършат същите работи? (да си припомним не - толкова - тайните отношения на фамилията Буш с фамилията Бин Ладен....)

И ето как политическото шоу в Съединените Щати се превърна в политически цирк, достоен за България или Бразилия. За повече от година кампания никой дори не спомена феноменът 'Окупирай Уол Стрийт', феномен продължил с месеци, който се разпространи дори в Европа. А да не говорим че събитията в Бразилия започнаха до голяма степен като един по - насилствен вариант на същия феномен. Никой не говори за факта че Уол Стрийт продължава да прави каквото си иска, че бонусите продължават да растат, а прехвалените нови работни места обикновено са тип 'разносвач на пица', че американските компании изнасят все - повече процеси извън граница. О да - Сандърс говореше за тези неща, но медиите усърдно го окарикатуряваха като 'комунист' който нищо не разбира от финанси.

Малко също така се говореше за масовите бунтове на черни в най - различни области на Щатите. Да, Клинтън говори за това, но тя никога не стига до сърцевината на проблема - големи слоеве от американското общество стават все  по- маргинализирани. Не говорим само за черните, а също и за латиноси и други имигранти, а и вече за много бели без висше образование, чиито работни места бяха усърдно изнесени зад граница в последните 15 - 20 години. Да, Тръмп говори за това, но той смята че начинът да се обърне тенденцията е да се задължат компаниите да върнат производството насила в Щатите, и да им се свалят таксите! Някой да подушва магическо телепортиране  на Силиконовата долина в България или Сингапур в случай че той стане президент?

Накратко казано, докато шутовете забавляват тълпата, господарите май не забелязват че ребрата на зрителите започват да се броят (в преносен смисъл, разбира се - много добре знаем че средният американец е .... охранен), и че смехът им става все по - хриплив и насилствен. Не забелязват че много зрители вече не гледат шоуто, а ВИП трибуната, и че погледите им не са изпълнени с любов и благоговение както досега. 

Гласуването


Но стига толкова комунистическа пропаганда! Стига толкова Путинореч! Скоро ще дойде ред обикновения американец да упражни правото си на глас. Скоро той ще застане пред урната (или ще попълни формуляра изпратен по пощата), и ще трябва да 'зачеркне' едно от две полета. Две, защото едва ли някой се сеща за независимите кандидати - тях дори до официалните дебати не ги допускат (айде де, кой ще събере 15 % в проучване без нито една централна медия да му е обърнала внимание, да не говорим за дарители и т.н.). Ще потрепери ръката му,докато мисли за арабските терористи, които няма начин да не правят бомби в съседната къща, за мексиканските изнасилвачи, които сигурно дори в този момент минават с бодра крачка границата, за руските шпиони които в момента хакват урната, както и разбира се за геройската освободителна война в Сирия и Афганистан, за геройската борба срещу руските нашественици в Украйна и за необходимостта американски крак да стъпи на Марс през следващите две десетилетия.

Ще гласува пионката. Докато бомби падат в Йемен,

докато в Саудитска Арабия и Бахрейн обезглавяват поредния нещастник написал нещо срещу краля,

докато в Африка продължават да измират от глад,

докато в Европа социалното напрежение предизвикано от бежанци и националисти продължава да расте,

докато в целия 'развит' свят продължават да изобретяват безмислени джаджи, интернет игри и социални мрежи, а в същото време закриват театри и оркестри,

докато мултинационалните компании продължават да трупат богатство, а мултинационалните им служители се устремяват всекидневно към безмислените си работни места, доволни че все още имат работа.  

Ще гласува. За кого ли? Че то има ли значение?