Welcome to the blog of Miroslav Georgiev - classical pianist and conductor. Here you can read and discuss interesting stuff from the world of music, life, politics and more.

Friday, March 21, 2014

Индустриализация, прогрес, БВП и други съвременни ключови думи, част 2

А сега да разгледаме БВП, легендарния Брутен Вътрешен Продукт, единствената и незаменима мярка за съвременната икономика на една държава, от която зависи доколко тя е ценна за света. БВП се формира от 4 фактора: домакинските разходи, разходите на частния бизнес,  държавните разходи и външнотърговския баланс на една страна (това значи общата цена на износа минус общата цена на вноса за периода). Всичко, разбира се, се измерва чрез паричната система, и обикновено в долари. А сега да се задълбочим:

- Домакинските разходи са всички пари които един обикновен индивид, или семейство, харчи за период от време. Това включва не само покупки като храна, дрехи и т.н., но и плащания на режийни (вода, ток и т.н.), услуги като здравни разходи или ремонти по колата, изплащане на лични дългове и естествено, данъци. Колкото повече харчи едно семейство (или индивид) за периода, толкова повече се увеличава този компонент от БВП, и съответно се вдига цялостното БВП за страната. Технически, ако правителството изведнъж реши да наложи нов данък от 20% за народонаселението, то БВПто ще скочи, защото всички ние ще трябва да плащаме повече данъци (макар никой да не е казал, че тези данъци ще ни донесат някаква полза).
- Разходи на частния бизнес e всичко, което една фирма харчи за периода, от капиталови разходи за материали и суровини, до заплати и реинвестиране. Отново технически, ако изведнъж цената на основна суровина, която фирмата ползва, се вдигне с 20%, то този компонент от БВП ще нарастне, защото компанията ще трябва да плаща повече за тази суровина (което обикновено оскъпява крайния продукт на фирмата, който ние, обикновените консуматори, плащаме).
- Държавни разходи - това, за което плаща държавата с нашите данъци (и заемите си). Обърнете внимани, че става въпрос не само за смислени разходи и дейности, като поддържане на здравната и образователната система, или инфраструктурата на страната, но и такива неща като военен бюджет и изплащане на лихви по държавния дълг. Да, сетихте се - ако страната изведнъж реши, че лошия Путин ще ни нападне, и вдигне военния бюджет с 50%, БВП ще се увеличи. Няма значение, че това ще означава нови заеми, без каквато и да било полза за населението.
- Нетен износ - това означава стойността на всички стоки, които държавата е изнесла, СЛЕД като сме извадили стойността на тези, които е внесла (и да, точно това означава Търговски дефицит). Забележете, че няма значение къде са отишли тези стоки, или откъде идват внесените стоки, важното е че има текучество. Например, ако сме изнесли 1 милион тона желязо, и после сме внесли същото това желязо под формата на скъпи земеделски сечива и машини, то ние сме се 'минали' (въпреки, че тези машини ще ни вършат огромна работа)! И обратното, ако сме изнесли милион тона скъп нефт, и сме внесли милион тона евтини пластмасови боклуци, ще сме направили 'добра сделка' (въпреки, че тези продукти няма да ни вършат почти никаква работа).

Ще забележите, че давам примери които звучат.... идиотски. И все пак са напълно валидни! И съм сигурен, че истинските специалисти могат да се сетят за още много противоречия в цялата логика за БВПто като 'основен показател' за силата на една икономика! Ами че ако всяка година наемите се вдигат, ако цените на дрехи, храна, лекарства и т.н. хвърчат нагоре, то икономиката ни се развива! Ако все по-често ни се налага да използваме здравната си осигуровка, защото все по-често сме болни, икономиката прогресира! Ако произвеждаме хиляди танкове и бойни самолети, и милони автомати, ние сме световна икономическа сила! Ако правителството ни създава безмислени бюрократични постове, харчи пари за цветя за рождени дни и по-хубави тоалетни седалки в правителствените институции,  ако взима нови и нови заеми.... то инвеститорите ще се избият за нас!

За нещастие, точно такава е реалността във всички западни ИНДУСТРИАЛИЗИРАНИ страни днес. Това не го казвам, защото съм анти-капиталист, казвам го защото съм го виждал със собствените си очи; защото контактувам с много хора, които живеят в тези страни, и защото мога да чета между редовете на пресата и да си правя съответните заключения. Хората харчат все по-големи проценти от доходите си само да поддържат стандарта си на живот (това е ако не са ги уволнили наскоро и все още имат доходи, де). По едно и също време се харчат трилиони за военни цели (въпреки че това колко танка има страната няма никаква връзка с моето и твоето благополучие),  и за спасяване на банки (чиито мениджъри си раздават по няколко милиона бонуса на глава всяка година), докато държавните дългове към същите тези банки растат главоломно, а разходите за култура, образование и социални цели се режат безмилостно. Няма значение - икономистите ни уверяват, че всичко това е добре, значи трябва да е за добро. Някакси... Все пак, икономистите са новите Богове, а банките са новите храмове. Материалното благополучие вече е най-важното нещо на света за нас, а качеството на живот се измерва не с това колко знаеш, как и къде работиш, какъв въздух дишаш, на колко стрес си изложен и дали въобще си щастлив,  а с това каква кола имаш, колко телевизора притежаваш и дали носиш маркови дрехи. Съвременният живот изисква всичко това! Трябва да сме модерни, все пак! Значи, айде към мола да накупиме още малко парцалки, икономистите казват, че това е добре! Какво ви казах по-горе за индоктринирането?


(продължава)

No comments:

Post a Comment